Димитър Страшимиров

български историк, педагог, писател и обществен деятел

Димитър Тодоров Страшимиров е български историк на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деятел.

Димитър Страшимиров
български историк, педагог, писател и обществен деятел
Роден
Починал
2 март 1939 г. (70 г.)
Учил вБернски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Политика
Депутат
V ВНС   XV ОНС   
Семейство
Братя/сестриАнтон Страшимиров
Тодор Страшимиров
Димитър Страшимиров в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е в големия български род Страшимирови в семейството на зидаря, преселник от Баня, Разложко, Тодор Страшимиров, на 20 декември 1868 г. във Варна. Брат на писателя Антон Страшимиров и левия политик Тодор Страшимиров. Завършва гимназия във Велико Търново (1886), следва литература и история в Берн и завършва с докторат по литературни науки в Берн (1893). През учебната 1894/1895 година е директор на Сярското българско четирикласно училище.[1]

 
Снимка на учители от Разградското петокласно училище през учебната 1888/1889 г. От ляво надясно седнали на пода: Димитър Т. Страшимиров и Алексей Шулговски; седнали на столове: Йордан Генчев, Илия Т. Илиев, Никола Кърджиев, Паскал Рачев; прави: Вацлав Трунечек и двама неуточнени

Активен деец е на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация, като до декември 1902 година е председател на настоятелството.[2]

В 1911 година е избран за депутат в V велико народно събрание,[3] а по-късно същата година и в XV обикновено народно събрание.[4]

За периода 1927 – 1929 година е директор на Народния театър, а през 1930 – 1935 г. заместник-директор на Народната библиотека. Редактор е на сп. „Съвременник“ (1889 – 1890).

Публицист, автор на голям брой студии и статии, публикувани в „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Искра“ и др. Сред по-важните му изследвания са „История на Априлското въстание“ в три тома (1907), „Любен Каравелов“ (1925), „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929). Автор е на стихосбирката „Южни сонети“ (1894), на романа „Сред мрака“ (1912), на драмата „Врази“ (1912).

Умира в София на 2 март 1939 г.

На Димитър Страшимиров е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Трудове на Димитър Страшимиров

редактиране
  1. Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 34.
  2. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 292.
  3. Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
  4. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.