Отваря главното меню

Димитър Тодоров Страшимиров е български историк на Българското възраждане, писател, педагог и обществен деятел.

Димитър Страшимиров
историк, педагог, писател, обществен деятел
D strashimirov.gif
Роден
Починал
2 март 1939 г. (70 г.)
Научна дейност
Област История
Политика
Депутат
V ВНС   [1]
Димитър Страшимиров в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в големия български род Страшимирови в семейството на зидаря, преселник от Баня, Разложко Тодор Страшимиров на 20 декември 1868 г. в гр. Варна. Брат на писателя Антон Страшимиров и левия политик Тодор Страшимиров. Завършва гимназия във Велико Търново (1886), следва литература и история в Берн и завършва с докторат по литературни науки в Берн (1893).

 
Снимка на учители от Разградското петокласно училище през учебната 1888/1889 г. От ляво надясно седнали на пода: Димитър Т. Страшимиров и Алексей Шулговски; седнали на столове: Йордан Генчев, Илия Т. Илиев, Никола Кърджиев, Паскал Рачев; прави: Вацлав Трунечек и двама неуточнени

Активен деец е на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация, като до декември 1902 година е председател на настоятелството.[2]

За периода 1927 – 1929 е директор на Народния театър, а през 1930 – 1935 заместник-директор на Народната библиотека. Редактор е на сп. „Съвременник“ (1889 – 1890).

Публицист, автор на голям брой студии и статии, публикувани в „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Искра“ и др. Сред по-важните му изследвания са „История на Априлското въстание“ в три тома (1907), „Любен Каравелов“ (1925), „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929). Автор е на стихосбирката „Южни сонети“ (1894), на романа „Сред мрака“ (1912), на драмата „Врази“ (1912).

Умира в София на 2 март 1939 г.

Трудове на Димитър СтрашимировРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Списък на част от народните представители в 5 велико народно събрание
  2. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 292.