Димитър Ташев
Тази статия е за тракийския революционер. За свещеника в Плевен, родом от Радовиш, вижте Димитър Ташев (свещеник).
Димитър Ташев Стоянов, наричан Кючук Саид паша[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Димитър Ташев | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Димитър Ташев в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е в 1874 година в бунархисарското село Колибите, тогава в Османската империя, днес в Турция. Завършва I прогимназиален клас.
В 1897 година влиза във ВМОРО, а в 1898 година основава и ръководи комитет на организацията в родното си село.[2] В 1900 година става нелегален, а от 1902 година е в четата на Тодор Шишманов. В 1903 е в четата на Михаил Герджиков, която навлиза в Одринска Тракия и през февруари участва в опита за атентат при гара Синекли. Участва на Конгреса на Петрова нива, където е избран за подвойвода на Стоян Петров във Величкия революционен участък. През Илинденско-Преображенското въстание участва в нападението на гарнизона във визенското село Инджекьой.
| Списък на четниците на Димитър Ташев, август 1903 г. | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| № | Име | Родно място | Околия | Години | Служил ли е войник/бил ли е с чета |
| 1. | Димитър Ташев | Колибите | Бунархисарско | 30 | четник от 1 1/2 година с Герджиков |
| 2. | Йордан Николов | Сливен | 33 | нов, служил е | |
| 3. | Георги Тодоров | Малко Търново | 23 | нов | |
| 4. | Димитър Загорски | Стара Загора | 22 | служил е | |
| 5. | Никола Дочев | Стара Загора | 21 | бил е 4–5 месеца четник с Яне Сандански | |
| 6. | Васил Праматарски | Салали | Пловдивско | 20 | нов |
| 7. | Гьорги Пърнаров | Велес | 22 | бил е 2 месеца в Джумайско | |
| 8. | Димитър Петков | Войник махала | Чирпанско | 18 | нов (тесен социалист) |
| 9. | Симион Димитров | Докузюк | Бабаескийско | 22 | нов |
| 10. | Яни Желязков | Лозенград | 30 | нов | |
| 11. | Гьорги Парашкевов | Енидже | Лозенградско | 23 | нов |
| 12. | Янко Тодоров | Малко Търново | 24 | нов | |
| 13. | Вангел Илиев | Самоков | 20 | нов | |
| 14. | Петко Димитров | Малко Търново | 22 | нов | |
| 15. | Яни Георгиев | Лана Пашакьой | Турция | 20 | нов |
| 16. | Никола Търпов | Годивле | Охридско | 20 | нов |
| 17. | Стоян Милев | Енидже | Лозенградско | 20 | нов |
| 18. | Костадин Вълков | Аладайне | Мустафапашанско | 22 | нов |
| 19. | Иван Акиов | Дерекьой | България | 28 | нов[3] |
След разгрома на въстанието се заселва в Созопол, където умира в 1955 година.[4][5][6]
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.58
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 415.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Спомени на Димитър Ташев, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.169-173.
- ↑ Спомени на Димитър Ташев, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, 375-392.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 164 – 165.