Димитър Ташев
Тази статия е за тракийския революционер. За свещеника в Плевен, родом от Радовиш, вижте Димитър Ташев (свещеник).
Димитър Ташев Стоянов, наричан Кючук Саид паша[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Димитър Ташев | |
---|---|
български революционер | |
|
|
|
|
Роден | |
Починал | |
Димитър Ташев в Общомедия |
БиографияРедактиране
Роден е в 1874 година в бунархисарското село Колибите, тогава в Османската империя, днес в Турция. Завършва I прогимназиален клас.
В 1897 година влиза във ВМОРО, а в 1898 година основава и ръководи комитет на организацията в родното си село.[2] В 1900 година става нелегален, а от 1902 година е в четата на Тодор Шишманов. В 1903 е в четата на Михаил Герджиков, която навлиза в Одринска Тракия и през февруари участва в опита за атентат при гара Синекли. Участва на Конгреса на Петрова нива, където е избран за подвойвода на Стоян Петров във Величкия революционен участък. През Илинденско-Преображенското въстание участва в нападението на гарнизона във визенското село Инджекьой.
Списък на четниците на Димитър Ташев, август 1903 г. | |||||
---|---|---|---|---|---|
№ | Име | Родно място | Околия | Години | Служил ли е войник/бил ли е с чета |
1. | Димитър Ташев | Колибите | Бунархисарско | 30 | четник от 1 1/2 година с Герджиков |
2. | Йордан Николов | Сливен | 33 | нов, служил е | |
3. | Георги Тодоров | Малко Търново | 23 | нов | |
4. | Димитър Загорски | Стара Загора | 22 | служил е | |
5. | Никола Дочев | Стара Загора | 21 | бил е 4–5 месеца четник с Яне Сандански | |
6. | Васил Праматарски | Салали | Пловдивско | 20 | нов |
7. | Гьорги Пърнаров | Велес | 22 | бил е 2 месеца в Джумайско | |
8. | Димитър Петков | Войник махала | Чирпанско | 18 | нов (тесен социалист) |
9. | Симион Димитров | Докузюк | Бабаескийско | 22 | нов |
10. | Яни Желязков | Лозенград | 30 | нов | |
11. | Гьорги Парашкевов | Енидже | Лозенградско | 23 | нов |
12. | Янко Тодоров | Малко Търново | 24 | нов | |
13. | Вангел Илиев | Самоков | 20 | нов | |
14. | Петко Димитров | Малко Търново | 22 | нов | |
15. | Яни Георгиев | Лана Пашакьой | Турция | 20 | нов |
16. | Никола Търпов | Годивле | Охридско | 20 | нов |
17. | Стоян Милев | Енидже | Лозенградско | 20 | нов |
18. | Костадин Вълков | Аладайне | Мустафапашанско | 22 | нов |
19. | Иван Акиов | Дерекьой | България | 28 | нов[3] |
След разгрома на въстанието се заселва в Созопол, където умира в 1955 година.[4][5][6]
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 415.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Спомени на Димитър Ташев, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.169-173.
- ↑ Спомени на Димитър Ташев, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, 375-392.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 164 – 165.