Димитър Тенчов
Димитър (Мито) Гоцев Тенчов или Тенчев е български зъболекар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Димитър Тенчов | |
| български революционер | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Биография редактиране
Роден е в 1878 година в българския южномакедонски град Кукуш[1] в семейството на търговеца Гоце Тенчов (роден 1850 г., убит при пътуване в 1883[2] или 1885 година[3]). Брат е на Христо Тенчов – лекар, и Иван Тенчов – аптекар, които са членове на ВМОРО, а най-малкият му брат е финансиста Кирил Тенчов.[4]
В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[5] След това, с финансовата помощ на най-големия си брат Христо Тенчов, завършва зъболекарство във Франция.[1] Работи като зъболекар, а инж. Христо Станишев го нарича прочут.[2] Влиза във ВМОРО.
Родословие редактиране
| Тенчо Георгиев (1812 - 1884) | Марча (Мария) Станишева (1825 - 1906) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гоце Тенчов (1850 - 1883) | Христо Тенчов (1867 - ?) | Тинка Далчева (1852 - ?) | Атанас Далчев | Ташка Данилчева | София Ярцева (1862 - ?) | Петруш Ярцев (1857 - 1908) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Тенчов (1872 - 1953) | Димитър Тенчов (1878 - ?) | Иван Тенчов (1875 - 1909) | Кирил Тенчов (около 1881 - ?) | Олга Бичева (1896 - ?) | Кирил Данилчев | Йордан Ярцев (1885 - 1954) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гоце Тенчов (1906 - 1960) | Димитър Бояджиев (1913 - 2007) | Лиляна Данилчева (1917 - 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Тенчов (1935 - 2000) | Борис Тенчов (р. 1946) | Петър Бояджиев (р. 1938) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ а б Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 27 – 29.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. с. 100.
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. с. 101.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. „Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ“ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 22.