Отваря главното меню

Димитър (Мингьо, Минджо) Лазаров Тодев с псевдоним Калоян[1] е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Димитър Тодев
български революционер
Димитър Тодев и Кочо Молеров в 1903 г.
Димитър Тодев и Кочо Молеров в 1903 г.

Роден
Починал
Димитър Тодев в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Кочо Молеров и Димитър Тодев

Тодев е роден в 1873 година в разложкото село Банско, което тогава е в Османската империя и произхожда от големия бански род Тодеви - внук е на Никола Тодев, син на Лазар Тодев и брат на Мария Тодева. Учи в Банско. Завършва V клас на българската гимназия в Солун, където е съученик с Гоце Делчев, и от есента на 1891 година е учител за една година в родното си село. По-късно се занимава с търговия с дървен материал. Влиза във ВМОРО. В 1896 година Делчев става главен учител в Банско и основава революционен комитет, като пръв негов председател до 1903 година е Тодев, който председателства и Разложкия околийски комитет. Участва в аферата „Мис Стоун“ в 1901 година. Арестуван е от властите за участие в аферата и жестоко изтезаван. След освобождението си, заминава за Свободна България.[2]

През юли 1903 година се връща в Банско и е делегат от Разложкия район на конгреса на Серския революционен окръг, на който е изработен план за въстанически действия.[2][3] По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година заедно с Костадин Молеров и Антон Шипков е в щаба, ръководещ бойните действия в Разлога.[2][4] Начело на голяма чета се сражава с османците в местността Суходол край Банско. След разгрома на въстанието, се изтегля в Свободна България.[2]

Участва в Балканската война в 1912 година като доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в нестроевата рота на 3 солунска дружина. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[5] Участва в Първата световна война.[2]

След войните живее в Пазарджик, а от 1924 година в София, където се занимава с търговия.[2]

Димитър Тодев умира на 16 март 1952 година в София.[2]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гинда Димитрова Молерова
 
Никола Тодев
(1818 — 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благо Тодев
(1820 — 1962)
 
 
 
 
Парашкева Тодева
 
Костадин Димитров Сирлещов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(1853 — 1898)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тодев
 
 
 
 
 
 
 
Георги Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тодев
(1873 — 1952)
 
Мария Тодева
(1886 — 1969)
 
Благой Тодев
(1868 — 1937)
 
Борис Тодев
(1877 — 1905)
 
Асен Тодев
(1882 — 1935)
 
Радон Тодев
(1869 — 1903)
 
Манда Тодева
 
Никола Пандев
(четник на Яне Сандански)
 
 


БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.49, 65
  2. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 331.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 166.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 435.