Отваря главното меню

Димитър Узунов (общественик)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Узунов.

Димитър Христов Узунов е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.

Димитър Узунов
български общественик
Григор Пърличев и Димитър Узунов (седнали)
Григор Пърличев и Димитър Узунов (седнали)

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Димитър Узунов е роден в 1842 година в град Охрид в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Христо Узунов е сред малкото жители на Охрид, който знае да чете по славянски – като се учил в Шкодра в 1830 г.[1] Учи в училището на Георги Мустрев а след това в Русия. Близък съратник на Григор Пърличев, който е женен за сестра му Анастасия. Работи за кратко като търговец, а след това от 1866 до 1879 година е български учител в Охрид, Кукуш, Струга, Битоля[2] и Куманово, Енидже Вардар и Струмица (1883).[3] В 1867 година издава заедно с Димитър Македонски „Букварь за употрѣбеніе въ македонскыте училища“, и пише във вестниците „Македония“, „Право“ и „Напредък“.[3]

След създаването на Княжество България се заселва в София и работи като помощник библиотекар в Народната библиотека.[4] През 1881 - 1882 година е училищен инспектор в Охридско и Стружко, в 1883 година е учитгел в Кукуш, през 1883/1884 учебна година е иконом в Солунската българска мъжка гимназия,[5] а от 1884 година повторно учителства в Куманово, до смъртта си през 1887 година.[6] Според Симеон Радев Узунов, който полага много усилия в борбата срещу сръбската пропаганда в Куманово, вероятно е отровен от сърбомани.[7]

 
Съпругата на Узунов Анастасия Узунова

РодословиеРедактиране

Женен е за Анастасия Узунова (1862 – 1948) от стария стружки възрожденски род Чакърови, която е първа братовчедка на Христо Матов и Милан Матов.[8] Баща е на трима дейци на ВМОРО Христо Узунов, Андон Узунов и Ангел Узунов.[9] Брат му Константин Узунов е шивач, между 1855 – 1860 година е учител в Охрид, а след това заминава да учи в Русия, но същата година умира.

Шаблон:Узунови

БележкиРедактиране

  1. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 40.
  2. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.
  3. а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 262-263.
  4. Петкова, Неделя. Спомени. София, 1987, стр. 30, 144.
  5. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 263.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 668.
  7. Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1969. с. 161, 322.
  8. Матов, Милан. Най-комитата разказва... (Живот за Македония). София, ВМРО, Културно-благотворителна фондация „Братя Миладинови“ - София, 2002. с. 40.
  9. Радев, Симеон. „Ранни спомени“