Димитър Христов Измирлиев

български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Измирлиев.

Димитър (Мицо) Христов Измирлиев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).[1] Баща на поета Христо Смирненски.

Димитър Измирлиев
български общественик и революционер
Роден
Димитър Христов Измирлиев
Починал
16 май 1943 г. (76 г.)

Етнос българи
Семейство
Братя/сестри Иван Измирлиев
Деца Христо Смирненски
Тома Измирлиев
Надежда Измирлиева

БиографияРедактиране

Роден е в 1866 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Кръстен е Георги, но е наричан Димитър или Мицо.[2] Остава сирак като малък, едва завършва IV отделение. Много любознателен, с голям интерес към художествената литература и склонност към рисуване.[1] С братята си Андон и Иван има обща бакалница, но след това се отделят, като Андон и Мицо си отварят сладкарници (Мицовата е на чаршията, близо до къщата им, а на Андон, поета от сина му Аспарух, е срещу църквата „Света Богородица“).[3]

Още като младеж участва в борбата на екзархистите кукушани против унията, заради което лежи известно време в Солунския затвор.[1] Влиза във ВМОРО и става член на Кукушкия революционен комитет, основан от Гоце Делчев в 1895 година.[2]

Жени се за дъщерята на свещеника и учител Анастас Кръстев, по това време екзархийски наместник в Кукуш – Елисавета Попанастасова, завършила III клас в Солунския девически пансион.[4]

Туше Делииванов, близък роднина, пише за Христо Смирненски и за рода му:

Измирлиевци са страдали в борбата за българското духовно възраждане. Бащата на това момче е затварян, съден и измъчван в тези борби от турските власти по подстрекателства на гъркомани и на гръцките владици. Измирлиевци са уважаван род от всички кукушани – българи.[5]

След като Кукуш е унищожен от гръцката армия през Междусъюзническата война, Измирлиев със семейството си поема към Свободна България заедно с другите кукушки бежанци. Вложил е всичките си пари в стока и губи всичко при опожаряването на града. Без средства се установяват в София, първоначално при семейството на сестрата на жена му, Параскева Лимончева. По-късно наема за сладкарница едно малко дюкянче на улица „Драгоман“, а всички деца учат и работят.[6] По-късно съчувства на комунистическите разбирания на своите деца.[1]

Димитър Измирлиев умира на 16 май 1943 година.[1]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Марча Измирлиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 - 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 - 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 - ?)
 
Христо Хаджидельов
(? - 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 - ?)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 - ?)
 
Янаки Илиев
(1881 - 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 - 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 - ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 - 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 - 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 - 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 - 1925)
 
Андон Измирлиев
(1904 - 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 - 1967)
 
Тодор Паница
(1879 - 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 - ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 - 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(р. 1929)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. а б в г д Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 296.
  2. а б Георгиев, Любен. Христо Смирненски. София, Народна младеж, 1982. с. 51.
  3. Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 13 – 14.
  4. Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 298.
  5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 367.
  6. Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 36 – 37.