Димитър Христов Измирлиев
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Измирлиев.
Димитър (Мицо) Христов Измирлиев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).[1] Баща на поета Христо Смирненски.
| Димитър Измирлиев | |
|---|---|
| български общественик и революционер | |
| Роден |
Димитър Христов Измирлиев
24 октомври 1866 г.
|
| Починал | |
|
|
|
| Етнос | българи |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Иван Измирлиев |
| Деца |
Христо Смирненски Тома Измирлиев Надежда Измирлиева |
БиографияРедактиране
Роден е в 1866 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Кръстен е Георги, но е наричан Димитър или Мицо.[2] Остава сирак като малък, едва завършва IV отделение. Много любознателен, с голям интерес към художествената литература и склонност към рисуване.[1] С братята си Андон и Иван има обща бакалница, но след това се отделят, като Андон и Мицо си отварят сладкарници (Мицовата е на чаршията, близо до къщата им, а на Андон, поета от сина му Аспарух, е срещу църквата „Света Богородица“).[3]
Още като младеж участва в борбата на екзархистите кукушани против унията, заради което лежи известно време в Солунския затвор.[1] Влиза във ВМОРО и става член на Кукушкия революционен комитет, основан от Гоце Делчев в 1895 година.[2]
Жени се за дъщерята на свещеника и учител Анастас Кръстев, по това време екзархийски наместник в Кукуш – Елисавета Попанастасова, завършила III клас в Солунския девически пансион.[4]
Туше Делииванов, близък роднина, пише за Христо Смирненски и за рода му:
| „ | Измирлиевци са страдали в борбата за българското духовно възраждане. Бащата на това момче е затварян, съден и измъчван в тези борби от турските власти по подстрекателства на гъркомани и на гръцките владици. Измирлиевци са уважаван род от всички кукушани – българи.[5] | “ |
След като Кукуш е унищожен от гръцката армия през Междусъюзническата война, Измирлиев със семейството си поема към Свободна България заедно с другите кукушки бежанци. Вложил е всичките си пари в стока и губи всичко при опожаряването на града. Без средства се установяват в София, първоначално при семейството на сестрата на жена му, Параскева Лимончева. По-късно наема за сладкарница едно малко дюкянче на улица „Драгоман“, а всички деца учат и работят.[6] По-късно съчувства на комунистическите разбирания на своите деца.[1]
Димитър Измирлиев умира на 16 май 1943 година.[1]
РодословиеРедактиране
| Митре Костов Измирлията | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Измирлиев | Марча Измирлиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Измирлиев (около 1860 - ?) | Елисавета Попанастасова (1871 - 1951) | Димитър Измирлиев (1866 - 1943) | Катерина Хаджидельова (около 1866 - ?) | Христо Хаджидельов (? - 1901) | Магда Кехайова | Иван Измирлиев (около 1856 - ?) | Рушка Шишкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аспарух Измирлиев (1881 - ?) | Янаки Илиев (1881 - 1941) | Райна Измирлиева (1884 - 1949) | Мария Измирлиева (1891 - ?) | Тома Измирлиев (1895 - 1935) | Христо Смирненски (1898 - 1923) | Надежда Измирлиева (1901 - 1993) | Тодор Димитров (1896 - 1925) | Андон Измирлиев (1904 - 1964) | Екатерина Паница (1882 - 1967) | Тодор Паница (1879 - 1925) | Невена Измирлиева (ок. 1885 - ок. 1942) | Георги Тодоров | Магдалина Измирлиева | Борис Бумбаров (1896 - 1959) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Измирлиев (р. 1929) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 296.
- ↑ а б Георгиев, Любен. Христо Смирненски. София, Народна младеж, 1982. с. 51.
- ↑ Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 13 – 14.
- ↑ Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 298.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 367.
- ↑ Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 36 – 37.