Димитър Христов (композитор)

Тази статия е за композитора. За други хора със същото име вижте Димитър Христов.

---

Димитър Йорданов Христов е български композитор, професор, доктор на изкуствознанието.

Димитър Христов
български композитор
Роден	2 октомври 1933 г. София, Царство България
Починал	26 февруари 2017 г. София, Република България
Националност	България
Учил в	Национална музикална академия
Работил	композитор, редактор, университетски преподавател
Музикална кариера
Стил	класическа музика
Известни творби	„Игра“ „Златната рибка“
Награди	„Народен артист“

Биография

Димитър Христов Концерт за пиано

Димитър Христов е роден на 2 октомври 1933 г. Завършил е композиция в Националната музикална академия като ученик на акад. Марин Големинов и частен ученик на проф. Панчо Владигеров. След завършването на консерваторията прекарва 3 години като обобщава наученото. През 1956 г. пише Концерт за пиано и оркестър, който добива изключителна и внезапна популярност под изпълнението на пианиста Георги Азманов и диригента Васил Стефанов. След този успех обаче изоставя мащабните жанрове и започва да пише в неповторим свой стил като уникално претворява българския фолклор, особено шопския.

Издател на списание „Музика. Вчера. Днес“ и главен редактор на научното списание „Българско музикознание“. Композитор на оперите „Игра“ и „Златната рибка“.

Основател на „Международно ателие на композиторите“, член на фондация „Франк Калауей“ в Австралия, член на борда на Световния библиографски институт в САЩ, кореспондент за България на Световния репертоар за музикознание в САЩ, председател на секция композитори към ЮНЕСКО, член на Президиума на ВАК на БАН.

Получава званието „Народен артист“. На 22 май 2003 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за заслуги към департамент „Музика“ и изключително активната творческа и педагогическа дейност в Нов български университет. Отказва да приеме орден „Стара планина“ от президента Георги Първанов.

Преподавател е и в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, като преподава Увод в музикознанието и Полифония. Изключително талантлив преподавател, способен да увлече аудиторията и да обясни трудни концепции с лекота. Ерудит и капацитет на световно ниво, обичан от студентите си.

Умира на 26 февруари 2017 г.

Избрани творби

• Концерт за пиано и оркестър
• Увертюра с фанфари
• Два цикъла по Пенчо Славейков
• Цикъл Вапцаров
• Цикъл Яворов
• Размишления на едно самотно Виолончело
• Виолончелото напуска дясната ръка на пианото
• „Януари“ за 4-ма изпълнители на ударни инструменти, които свирят и четат текстове на Радичков
• Шествия почти без диригент
• 24 етюда за арфа, посветени на Анна-Мария Равнополска-Дийн

Книги

• Западни хоризонти. Музикален пътепис: ГФР, Франция, Холандия, САЩ. София, Наука и изкуство, 1966
• Към теоретичните основи на мелодиката. т. 1: Опит за очертаване на аналитичен подход към отделната мелодия, София, Наука и изкуство, 1973
• Към теоретичните основи на мелодиката. т. 2: Опит за класификация на мелодическите прояви, София, Музика, 1982
• Към теоретичните основи на мелодиката. т. 3: Опит за обяснение на мелодичния феномен, София, Музика, 1988

Външни препратки

• „Посланията на композитора“, разговор на Наталия Илиева, в. „Култура“, бр. 44, 28 ноември 2003