Дине Дробенов
Костадин Иванов Дробенов, наричан още Дине или Динката,[1] е български революционер, неврокопски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Дине Дробенов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 5 февруари 1910 г.
|
Биография
редактиранеДине Дробенов е роден в Търлис, тогава в Османската империя. Присъединява се към редовете на ВМОРО и първоначално е четник при Гоце Делчев, а после и при Атанас Тешовалията. След това сформира собствена чета в Неврокопско. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година. В 1905 година е делегат на Серския окръжен конгрес. На 8 юли 1908 година убива в Ковачевица бившия си войвода Петър Милев, който влиза в конфликт с Яне Сандански.
През 1909 година Дробенов заедно с Георги Занков и Стефан Чавдаров се опитва да възстанови организацията в Серския окръг, но четата им е разбита между селата Търлис, Карликьой и Кърчово от 20 жандари и милиционери българи санданисти, под водачеството на мюдюрина на Горно Броди Владимир Икономов, Таската Серски и Чудомир Кантарджиев. Чавдаров заедно с трима четници бяга в Драмско, Занков се спасява към Горноджумайско, където отново е разбит и ранен, а Дробенов заедно с четирима четници е арестуван.[2] След разбиването на четата избухва Неврокопската афера, в която са арестувани много дейци на десницата, сред които Стоян Филипов и Стоян Мълчанков,[3] а Георги Радев е принуден да стане нелегален.[4]
Дробенов, Филипов, Мълчанков и още 5 души са осъдени на смърт. По-късно след протести от консулите в Солун присъдите на всички без Дробенов са заменени с доживотен затвор. Дробенов е обесен от турските власти на Ат пазар в Сяр на 5 февруари 1910 година.[5][6][7] Да засвидетелстват обесването, лично дошли Яне Сандански, Тодор Паница и Чудомир Кантарджиев.[8]
В предсмъртната си реч заявява:
| „ | Аз нямам нищо против държавата; властта можеше да се убеди в това като разпитваше търлишани, както и всички ония, които ме познават в Неврокопско; те всички щяха да установят моята невинност. Аз напуснах семейството си и прегърнах скитнишкия живот не за да се боря против държавата, а за да спася живота си от Сандански, който подбуждан от властни люде, няколко пъти се опита да ме убие. Аз умирам невинен и напълно спокоен. Ако в тази държава имаше правосъдие, трябваше вместо мен да увисне на бесилката Сандански, който е избил досега хиляди невинни хора, но в Турция няма правосъдие и затова държавата е обречена на загинване.[9] | “ |
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 29, 17 октомври 1909, стр. 3-4.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 31, 31 октомври 1909, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 31, 31 октомври 1909, стр. 4.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 150.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 52.
- ↑ Списък на Събитията от сайта на МНИ
- ↑ Младенов, Пандо. Въ и извънъ Македония, спомени // Архивиран от оригинала на 2013-10-05. Посетен на 2017-02-07.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 46, 12 февруари 1909, стр. 4.