Диофантово уравнение

Диофантово се нарича всяко алгебрично уравнение с цели коефициенти, решенията на което се търсят отново в множеството на целите числа. Специфично за системите от диофантови уравнения е, че броят на неизвестните в тях е по-голям от броя на уравненията в системата, т.е. системата е неопределена и има цял клас решения, чието графично изображение е алгебрична крива, алгебрична повърхнина или обект от по-висок порядък.

Думата „диофантов“ произлиза от името на древногръцкия математик Диофант от Александрия, който в основния си труд „Аритметика“ разглежда линейни и квадратни уравнения във връзка с резултати, останали от гръцки и вавилонски математици. Диофант е и един от първите математици, които въвеждат математическата символика в алгебрата (въвежда фиксирани означения за неизвестното и първите му степени).

Математическото изследване на диофантови уравнения се нарича диофантов анализ. Доколкото отделни диофантови уравнения винаги са представлявали любопитни задачи с повишена трудност, формулирането на обобщени теоретични подходи към класовете диофантови уравнения е достижение основно на ХХ век.

Два фактора определят вида, сложността и начина на решаване на диофантовите уравнения:

броят на неизвестните;
най-високата степен на неизвестна величина в уравнението (системата от уравнения).

Примери за диофантови уравнения

Нека в следващите примери $x$ , $y$ и $z$ считаме за неизвестни, а другите буквени означения играят ролята на параметри.

Тъждеството на Безу $ax+by=1$ е линейно диофантово уравнение.
Уравнението $x^{n}+y^{n}=z^{n}$ $x^{n}+y^{n}=z^{n}$ .
- За $n=2$ съществуват безброй много Питагорови тройки $(x,y,z)$ .
- За по-високи стойности на n, последната теорема на Ферма гласи, че не съществуват естествени числа x, y, z, които удовлетворяват уравнението.
Уравнението на Пел $x^{2}-ny^{2}=1$ , където n е цяло число, различно от квадрат.
За общите решения на диофантовите уравнения от степен, по-висока от 2, се знае малко, но уравненията на Туе от вида $\sum _{i=0}^{n}{a_{i}x^{i}y^{n-i}}=c$ , където $n\geq 3$ и $c\not =0$ са общо взето решими.

Диофантов анализ

Основните въпроси, от които диофантовият анализ се интересува при изучаване на конкретно диофантово уравнение, са:

Дали уравнението има поне едно решение
Дали има решения различни от тези, които се намират с елементарни методи
Дали има крайно или безкрайно много решения
Възможно ли е (поне на теория) всички решения да бъдат описани
Възможно ли е всички решения да бъдат на практика намерени

Източници

В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, „Математически енциклопедичен речник“, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1983
„Физико-математическа и техническа енциклопедия“, том 1, Издателство на БАН, София, 1990
The Penguin Dictionary of Mathematics, Editors: J. Dainith, R. D. Nelson, Penguin Books, 1989
Н. В. Александрова, „Математически термини“, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1984

Външни препратки

Diophantine Equation. Из сайта на Система Mathematica.
Diophantine Equation Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine.. Из PlanetMath.
Диофантови уравнения