Диоцез Ориент или Диоцез Изток (на латински: Dioecesis Orientis; на гръцки: Ἐῴα Διοίκησις) е диоцез на късната Римска империя, включващ земите между Средиземно море и Месопотамия или западната част от т.нар. Плодороден полумесец. По време на Късната античност областта е един от основните търговски, земеделски и интелектуални райони на империята, а граничното ѝ положение със Сасанидската империя и непокорните арабски племена от пустинята усилва военно-стратегическото ѝ значение.[1][2] Столица на диоцеза е Антиохия. Имперският наместник носел титла комит, както и титулите в ранг vir spectabilis (благороден), а после vir gloriosus (великолепен).[3]

Диоцез Ориент
Dioecesis Orientis
314 г.
Карта на диоцез Ориент с провинциите
Карта на диоцез Ориент с провинциите
Столица
История

Около 370 г. при император Валент от диоцез Ориент е отделен диоцез Египет. Около 620 г. и двата диоцеза, вече византийска провинции, са покорени за кратко от Сасанидската империя през персийско-византийската война, а към средата на VII век са завладени от арабите при техните завоевания.

ИзточнициРедактиране

  1. Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 978-0-19-504652-6. с. 1533 – 1534.
  2. Giftopoulou, Sofia. Diocese of Oriens (Byzantium). // Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor. Foundation of the Hellenic World, 2005. Посетен на 14 ноември 2013.
  3. Бъри, Джон. History of the Later Roman Empire: From the Death of Theodosius I to the Death of Justinian, Vol. II. London, MacMillan & Co., 1923. ISBN 0-486-20399-9. с. 339.

Вижте същоРедактиране