Дипломатическа мисия

Дипломатическата мисия е екип от пратеници на дадена държава, изпратени в друга държава или международна организация, за да представляват изпращащата страна в приемащата страна.

Статут и функции

редактиране

Съгласно международното право дипломатическата мисия има специален, екстериториален статут (имунитет). Територията, на която тя е разположена, се смята за част от територията на изпращащата страна и е изключена от обсега на местното правораздаване.

Задграничното представителство на Република България е структурно звено на дипломатическата служба, което осъществява дипломатическа и/или консулска дейност в друга държава или при междуправителствени организации.

Откриването, определянето на вида и закриването на задграничните представителства се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.

Видове мисии

редактиране

Постоянната дипломатическа мисия най-често се оглавява от посланик и се нарича посолство. Дипломатическото представителство на държавата Ватикан се нарича апостолическа нунциатура. Това е най-високото равнище на представителност на дипломатическа мисия. Към посолствата се приравняват и представителствата при/на междуправителствените организации.

Според Закона за Дипломатическата служба[1] задгранични представителства са:

  1. посолствата;
  2. постоянните представителства и постоянните делегации при международните междуправителствени организации;
  3. генералните консулства, консулствата, вицеконсулствата и консулските агентства;
  4. дипломатическите бюра и бюрата за връзка;
  5. специалните мисии по смисъла на Конвенцията за специалните мисии, приета от ОС на ООН на 8 декември 1969 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 1987 г.; попр., бр. 76 от 1987 г.)

Източници

редактиране
  1. Закон за дипломатическата служба (PDF) // 40 Народно събрание, приет на 13 септември 2007. Посетен на 11.03.2008.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране