Директен ефект
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, добавяне на източници, препратки, шаблони и т.н.. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Директен ефект е принципът на правото на Европейския съюз, според който разпоредбите на правото на Съюза могат, в подходяща рамка, да предоставят права на частни лица, които съдилищата на държавите членки на ЕС са длъжни да признаят и приложат. Не изцяло изложен в договорите за ЕС, принципът на директно действие е създаден за първи път във връзка с разпоредбите на тези договори от страна на Съда на ЕС в делото „Van Gend en Loos v. Nederlandse Administratie der Belastingen“.[1] Впоследствие директният ефект бива разхлабен в искането си до членовете на договора и СЕО разширява принципа, уповавайки се на факта, че той е способен да прилага на практика всички възможни форми на законодателството на ЕС, най-важната от които са регламентите и при определени обстоятелства директивите.
Принципът
редактиранеСъдът на Европейските общности за първи път произнася доктрината на директния ефект в случая Van Gend en Loos, Съдът на Европейските общности определя критерии (познати по принцип като „критериите Van Gend“).[1] Снабдяването с Европейската статия трябва да:
- e ясно
- бъде по-скоро отрицателно, отколкото положително задължение
- безусловно
- не съдържа резерви от страна на държавата членка
- не зависещо от каквито и да е национално мерки за изпълнение
Ако тези критерии са изпълнени, а след това право и права върху въпрос могат да бъдат наложени от националните съдилища. Разбира се, дали или не определена мярка отговаря на критериите, е въпрос на определяне от правото на ЕС от съдилищата на ЕС.
Разновидности
редактиранеВъв Van Gend en Loos беше решено, че гражданин е в състояние да прилага правото, предоставено от законодателството на Европейската общност срещу държавата – въпросът дали или не правата могат да бъдат използвани срещу друг гражданин не е упоменат. В Дефен срещу Сабенна Съдът на ЕС реши, че има 2 разновидности на директен ефект: вертикален директен ефект и хоризонтален директен ефект, разграничението се основава на физическо или юридическо лице, срещу което правото трябва да бъде изпълнено.
Вертикалният директен ефект се отнася до връзката на правото на ЕС и националното законодателство – по-специално, задължението на държавата да осигури спазването му и неговата съвместимост с правото на ЕС, като по този начин дава възможност на гражданите да разчитат на него в действия срещу държавата или срещу публични инстанции; на еманация на държавата, както е определно в Foster v. British Gas plc.
Хоризонталният директен ефект се отнася до отношенията между частни лица (включително дружества). Ако определена разпоредба на правото на ЕС е пряко хоризонтално действаща, то гражданите са в състояние да разчитат на него в действията им един срещу друг. Директивите обикновено са неспособни да бъдат пряко хоризонтално действащи. Някои клаузи в договорите и нормативните актове като разпоредби могат да бъдат пряко хоризонтално ефективни и изпълнени.
Приложение
редактиранеЧленове на договора
редактиранеДиректният ефект е приложим, когато конкретна разпоредба изпълнява критериите Van Gend en Loos. По тази причина е приложимо в случая с членовете на договора(Van Gend en Loos бе твърдение въз основа на член от Договора), като в този случай тя може да бъде както вертикално, така и хоризнотално ефективно действаща.
Регламенти
редактиранеРегламентите са също обекти на директен ефект. Тъй като член 288 от ДФЕС (предишен член 249 от ДЕО) изрично предвижда, че регламентите „са задължителни в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки“ Съдът на ЕС потвърди, че те са по принцип в непосредствено действие и се посочва, че „Поради самата си същност и място в системата на източници на правото на ЕС, регламентите работят, за да предоставят права на частноправните субекти, които националните юрисдикции са длъжни да защитават“. Ако определно право е предоставено, следователно регламентът може да бъде както вертикално, така и хоризонтално непосредствено действие.
Въпреки това, макар и да е вярно, че като цяло регламентите са способни на преки ефекти, всички разпоредби все още трябва да отговарят на критериите, определени от съда, за да се създаде пряк ефект – и като резултат може да има изключения, при които регламентите няма да доведат до преки последици, способни за изпълнение от физическо лице, например Ериданиа срещу Министерство на земеделието и горите (230/78).
Решения
редактиранеРешенията са пряко ефективни срещу този, до когото са адресирани, тъй като по силата на член 288 от ДФЕС (предишен член 249 от ДЕО) те са „задължителни в своята цялост... до когото (са) адресирани“.
Директиви
редактиранеВодещ случай в съдебната практика за прякото действие на директивите е Ван Дъян срещу Обединеното кралство, с който се установява вертикално непосредствено действие на директивитие, а също така и случаят „Маршал срещу Саутхемптън и Здравна служба Саут Уест“, който установява, че не съществува хоризонтално действие на директивите.
Хоризонталното действие на директивите е спорен въпрос сред законодателина на Европейската общност, множество главни адвокато подкрепят делото за създаване на хоризонтален директен ефект, но все още не могат да предоставят такива права. В редица случаи СЕО въвежда средства за избягване на това ограничение по прилагане на директивата, а за да се постигне ефикасност по прилагането на мерките случаи изцяло и подробно се тълкуват.
Случаят „Фостър срещу Бритиш Газ“ демонстрира желанието на съда да предостави правата на директивата към частни лица и за целите на този случай, съдът претендира, че всяка държавна организация, национализирана фирма или компания, работеща в публичния сектор може да се счита като публичен орган за целите на прилагане на вертикално непосредствено действие, докато от някой по-повърхностен прочит на делото може да се направи извод, че хоризонталното непосредствено действие ще трябва да се изисква за прилагане. Това се вижда в случая с Ван Колсън, където съдът налага практиката на „вникване в“ директивата в съществуващото национално право, за да се реализира ефектът на директивата – въпреки че в действителност тя не е част от законодателството. Друг случай, демонстриращ тази практика е случаят „Франкович срещу Италия“, където действия срещу правителството за неправилно прилагане на директивата и последваща загуба на права, пострадали в съда, могат да бъдат предприети от даден човек.
В делото „Град срещу Финанзамт Траунщейн“, случай, свързан с ДДС, СЕО постановява, че директивата може да бъде непосредствено действаща, тъй като предвижда задължение за постигане на необходимия резултат. Като СЕО в Бекър, друг случай с ДДС, „дали клаузите на една директива изглеждат... да бъде безусловна и достатъчно точна, тези клаузи могат, при липса на мерки за прилагане, приети в рамките на определения срок, да се гледа като срещу всяка национална клауза, която е несъвместима с директивата или доколкото клаузите определят правата, които физическите лица са в състояние да отстояват срещу държавата“.
В делото „Публично министерство срещу Рати“ обаче, се приема, че ако срокът, даден за изпълнение на директивата не е изтекъл, не може да има непосредствено действие. Директивите са пряко приложими само ако определената дата, от която държавата членка трябва да ги изпълнява, са минали. Освен това, в случаи, когато държавата членка е въвела необходимото законодателство, но е направила това неправилно, директивата все още може да бъде непосредствено действаща, както в случая Вербонд ван Недерландсе Ондернеминген(ВНО).
За разлика от клаузите на Договора и регламентите, директивите не могат да имат хоризонтален ефект (срещу друго частно лице или фирма), тъй като е решено, че това е в противоречие с принципите за равенство („Маршал срещу Саутхемптън и Саут Уест Хемпшир АХА (1986)“). Като такива, директивите са само моментно вертикално непосредствено действащи (т.е. срещу държавата, понятие тълкувано цялостно и подробно от СЕО, включително държавните училища и други „еманации на държавата“). Въпреки това, задължението на държавите членки на ЕС да тълкуват националното си право по един последователен и хармоничен начин с правото на ЕС довежда до индиректно хоризонтално действие по отношение на конвенциите.
Директният ефект върху процесуалното право
редактиранеВ „Комет срещу Продуктсчап“ Съдът доказва, че процедурните правила на всяка държава членка обикновено се прилагат в случаи от правото на ЕС. Въпреки това, два основни принципа трябва да се спазват: „равнозначност“ (процедурата за случаи в ЕС трябва да съответства на процедурата за вътрешни дела) и „ефективност“ (процедурата не може да направи закона функционално неефективен).
Източници
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Принцип на директния ефект Архив на оригинала от 2013-07-02 в Wayback Machine. ((en))
- Анализ на съвременни тенденции относно директния ефект Архив на оригинала от 2012-01-16 в Wayback Machine. ((en))
- Правна статия относно директния ефект ((en))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Direct effect в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |