Дисата (Disa) е род орхидеи, разпространени в Южна Африка и растат високо по планинските върхове и тревистите планински склонове. Ярките им цветове ги правят едни от най-забележителните растения в това местообитание, въпреки че цветовете им са малки по размер. Изключение прави Disa uniflora, чиито цветове са ярко червени и достигат 12 cm в диаметър.

Диса
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Орхидеи (Orchidaceae)
триб:Orchideae
подтриб:Disinae
род:Диса (Disa)
Научно наименование
P.J.Bergius, 1767
Диса в Общомедия
[ редактиране ]

Въпреки горещият климат, в който живеят, те са студенолюбиви орхидеи. За това се гледат лесно и са подходящи за цветари, почитатели на Coelogyne, Cymbidium, Pleione и други орхидеи, изискващи по-ниски температури.

Докато някои видове се наблюдават рядко (тъй като са малко и са тясно локализирани на определено място), други са често срещани и в някои области има изобилие от тях. Могат да се видят колонии от стотици или хиляди индивиди, особено, ако площта е била горена.

Опрашването на дисите е много разнообразно като се започне от самоопрашване и се стигне до опрашване от пчели, пеперуди и малки мухи.

Цъфтят през пролетта и лятото.

Описание редактиране

Дисите имат кръгли или леко удължени грудки. Стъблата им варират от тънки и ниски (5 cm) до здрави и стабилни с 1 метър височина. Листата могат да бъдат разположени по цялото стъбло или само в основата образуващи розетка. Някои от видовете образуват стерилни стъбла (стъбла без цветонос), покрити с големи листа, докато тези с цветоноси са без никаква листна маса.

Съцветията са винаги неразклонени. Цветовете са завътяни на 180° и устната сочи надолу, както е при повечето орхидеи. Цветът варира от розово, бяло, синьо, червено и жълто до кафяво и често имат тъмни шарки. Средното чашелистче е най-често с шпора, дълга до 10 cm. При някои видове шпората е силно редуцирана до сакче или изобщо липсва. Устната обикновено е малка и тънка, но при някои видове е овална и широка, понякога дори дълбоко врязана.

Отглеждане редактиране

Disa uniflora е най-известната представителка на рода. Тя е строго защитена. Името ѝ да не ви заблуждава, тя цъфти с 3 до 6 цвята на съцветие. Цветовете са в нюанси на червено и розово и много рядко – жълто. Disa uniflora е вечнозелена земна орхидея, която обича висока влажност. Може да бъде наблюдавана до потоци, водопади и мокри скали.

Единственият известен опрашител е пеперудата Meneris tulbaghia.

Светлина, въздух и температура: Дисите обичат много светлина, но не силна и пряка. През лятото трябва да им бъде осигурена 30 – 60% сянка, а през зимата им е необходима повече светлина. Дисите харесват да са на свеж въздух и затова могат да бъдат държани навън на сянка през лятото и ранната есен. Виреят на температури между 10 – 26 градуса, но могат да се гледат и на 30 градуса, ако са добре поляти и имат достатъчно въздух. Издържат за кратки периоди и на температури около 37 – 38 градуса.

Поливане редактиране

Дисите имат нужда от много вода през цялата година. Поливат се на всеки 3 до 5 дена при топло време и 7 до 10 дена през зимата. Корените не бива да се оставят да изсъхнат. По принцип се препоръчва поливането с дъждовната вода, но ако тя е замърсена (или няма дъжд) се поливат с преварена и охладена вода. Трябва да се избягва вода с високо рН. То трябва да бъде между 5 и 6.8. Чешмяната вода става стига да не е много хлорирана и е препоръчително да се остави известно време да преседи преди поливането, за да може хлорът да се изпари.

Торене редактиране

Дисите се торят от март до септември. Тогава трябва да им се слага повечко тор богат на калий, за да се заздравят листата и стъблата и да се подготвят за зимата. Тори се на всяко второ-трето поливане, като трябва саксията да се отцеди и промие внимателно, за да не остават излишни соли. Торенето се прекратява през октомври.

Субстрат редактиране

Субстратът трябва да бъде винаги задължително изключително отцедлив, но задържащ валага. Подходяща смес е 40% сфагнум, 55% сфагнумен торф и 5% вермикулит. Това позволява на субстрата да задържа много влага.

Пресаждане редактиране

Дисите трябва да бъдат пресаждани всяка година или след цъфтеж. Растението се вади от саксията, почиства се от субстрата и се засажда с нов субстрат в съд, достатъчно голям, за да поеме следващите 12 месеца растеж. Добре е растението и корените му в новия субстрат да са на същото ниво, на което са били в стария преди да бъде обилно полято. После се полива пак 20 минути по-късно. Седмица по-късно може да се възобнови нормалното поливане.

Размножаване редактиране

Дисите се размножават вегетативно като образуват нови грудки, които се разделят след цъфтежа.

Друг метод за размножаване е чрез семена. Пресните семена се очаква да покълват на сфагнум. Саксията се пълни донякъде с речен пясък (добре измит) и отгоре се слага един слой сфагнум. Семената се разпръскват равномерно по него и се пръскат с подходящ фунгицид като например Каптан. Саксията се покрива с прозрачна пластмаса. После се слага на сенчесто място и се очаква семената да покълнат до 4 седмици. Средата се поддържа влажна като саксията се поставя в съд с вода. Проверява се за гъбични инфекции и в случай на такива, се третира с подходящи фунгициди. С развитието на разсада похлупакът постепенно се маха. Година след засаждане разсадът се мести в нова среда. Расте бързо през втората година, а на третата вече се развиват първите съцветия.

Вредители редактиране

Най-честите вредители на дисите са листните въшки, червеният акар и трипса. Всякакви защитни препарати трябва да бъдат прилагани под формата на прах, който може да бъде мокрен. Обикновено появата на червените акари и трипсът е знак, че климатът е твърде горещ и сух за дисите. Охлаждането значително ще подобри развитието на дисите. При ниски температури влажността също може да се увеличи. Влажните и топли условия са неприемливи за дисите и при тях те гният. Всички мъртви или гниещи листа трябва да бъдат отстранявани. Това помага да се предотвратяват заразите.

Видове редактиране

 
Disa purpurascens Bolus
 
Disa sagittalis
(L. f.) Sw.

Хибриди редактиране

Описаните видове са използвани за създаването на около 80 хибрида: Disa cardinalis, Disa caulescens, Disa racemosa, Disa tripetaloides, Disa uniflora and Disa venosa.

  • Disa × brendae (D. caulescens × D. uniflora) (South Africa, SW. Cape Prov.)
  • Disa × maculomarronina (D. hircicornis × D. versicolor) (S. Africa).
  • Disa × nuwebergensis (D. caulescens × D. tripetaloides) (South Africa, Cape Prov.).
  • Disa × paludicola (D. chrysostachya × D. rhodantha) (South Africa, KwaZulu-Natal).

Източници редактиране