Диск
Уикимедия пояснителна страница
Дискът (от гръцки δίσκος, дискос) представлява цилиндър с относително малка височина. Думата може да се срещне в различни контексти:
- Дискът в инженерните науки е детайл с кръгла форма и малка, но не пренебрежима в сравнение с външния диаметър дебелина.[1] Някои от видовете дискове са:
- турбинни дискове
- дискове на съединители, които предават момент на сила
- инструментални дискове, например металорежещи инструменти (дискови фрези) или дискови шлифовъчни кръгове.
- Диск в компютърните и информационните технологии е вид носител на информация, съдържащ поне едно въртящо се тяло с описаната форма. Видове дискове са магнитните (гъвкави и твърди) и оптичните (виж компактдиск). Използват се и магнитооптични дискове.
- В астрономията думата диск също се среща в различни смисъл:
- диск е видимото кръгово очертание на небесно тяло (например „слънчев диск“)
- диск се нарича и един от компонентите в структурата на спиралните галактики.
- Хвърлянето на диск е олимпийска дисциплина от времето на древните гърци. Дискът тогава е бил от бронз, с тегло между 1,350 и 1,750 kg.[2] Днес се използва дървен диск с метален обков и месингова сърцевина.[3] Правилата на дисциплината са непроменени от древността до днес: дискът се мята от специална площадка, оградена от три страни, като на точката на мятане е поставен праг, който не трябва да се прекрачва. Нормативите в НСА за мятане на диск са 22 метра с 2 kg диск за мъжете и 20 метра с 1 kg за жените.
Вижте също
редактиране- Дискос – плоско кръгло блюдо на ниска поставка, или поднос, с който в църквите се събира лепта от миряните.
Източници
редактиране- ↑ „Физико-математическа и техническа енциклопедия“, том 1, АИ „Проф. Марин Дринов“, София, 1990
- ↑ Олимпийски игри Архив на оригинала от 2007-12-20 в Wayback Machine., сп. „БГ Наука“
- ↑ Речник на чуждите думи, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1978