Диско (на английски: disco) е музикален жанр, възникнал в началото на 1970-те почти едновременно в САЩ и Европа. За американското диско е характерно звученето, близко до фънк и соул. Европейското диско е по близко до поп-музиката, особено през 80-те години на ХХ век. През 70-те в дискотеките се пускат аудио записи от водещ, наречен DJ (Disc-Jockey). За първи представители на диско ерата се смятат Bee Gees, Donna Summer, The Jackson 5. Първият диско клуб е Peppermint Lounge в Париж, който отваря врати още през 50-те години, а първият диско клуб в САЩ е Whiskey-A-Go-Go на Сънсет Булевард в Холивуд. През 60-те диското още не се е появило съвсем, но кубински танцьори танцуват вид салса и суинг, което може да се счита за начало на диско субкултурата. През 1968 г. се появява вид електронна музика със синтезатори и така постепенно са ражда диско музиката. Получава се интересен вид продължителен бийт, който позволява навлизането от една песен в друга без да се спира музиката. Един от най-известните диско клубове изобщо в историята на диско културата е Studio 54 в Ню Йорк. Впоследствие се създава и филм, посветен на този клуб и на онова време. През 1978 г. Джон Траволта и филмът с негово участие „Треска в събота вечер“ карат диско сцената направо да експлодира. Светът полудява по този нов вид музика. 1978 е годината, в която диското е в своя пик, Ню Йорк обявява Национална Диско седмица през месец юни

Диско
Стилистични корениФънк, соул, психеделична музика, салса, поп рок
Културни корениСАЩ и Канада, края на 1960-те и началото на 1970-те
Типични инструментиелектрическа китара, бас китара, електрическо пиано, барабани
ПопуляризиранеСредата на 70-те
Диско в Общомедия

Телевизията също не може да избяга от диско лудостта. Появяват се различни шоу програми като Dance Fever, the Gong Show, Soul Train и Star Search. Това обаче кара хората да останат по домовете си и да останат с погрешно впечатление за диското, наблюдавайки състезателната му, а не неговата социална страна. Постепенно с течение на годините диско клубовете биват затваряни, а самата музика се трансформира от появата на нови субкултурни направления. Така или иначе обаче времето е единственият съдник, който показва, че диското не е изчезнало – напротив то преживява един нов период на модификация, който в никакъв случай не е за подценяване.

Поджанрове

редактиране

През 70-те години диско-жанрът има няколко подстилове, в това число „диско-фюжън“, „мюнхенско звучене“ и т.н., а по-късно, след 1981 година, благодарение на разпространението на електронните музикални инструменти, диско жанра се развива бурно в такива подстилове като Евро Диско, Итало Диско и Hi-NRG.

Световноизвестни диско изпълнители

редактиране
 
Модърн Токинг

Това е танцова музика, поп музика на основата на фънк музиката. Един от най-популярните филми от диско ерата е „Треска в събота вечер“ (1977) (Saturday Night Fever) с Джон Траволта.

Диско мода

редактиране

Диско облеклото и аксесоарите са изключително интересен акцент от цялата диско история. Диско модата е цяла епоха, която не е за подминаване. И тя се подразделя на няколко етапа.

През 70-те диско модата напомня на хипи културата от 60-те години. Дънките са разкъсани, носят се туники, видът е замечтан. Полиестерът идва на мода и затова повечето дамски и мъжки дрехи се произвеждат именно от него. През средата на 70-те диско модата изисква стесняване на дрехите, а дължината на дрехите са удължава – носят се както мини поли, така и миди и макси. И трите дължини по онова време се радват на еднаква популярност.

Обувките с дебела платформа стават еднакво модерни както за жените, така и за мъжете. Мъжките вратовръзки стават по-широки и по-цветни, така изглеждат и яките на ризите, както и реверите на саката. Копринените блузи напомнят на начина на обличане през 17 век.

В края на 70-те години настъпва драстична промяна. С мощното навлизане на диско културата, започва и промяна в облеклото. А именно неговият диско вид – дрехите са допълнени с ефекти диско елементи. Мъжете започват да носят костюми в три части с широки ревери, разкроени в долната част панталони и къси жилетки.

Какво става през 80-те години? Черното кожено яко е най-култовият елемент от диско облеклото. То е с много джобове, ципове и най-вече то е късо. В някои случаи то е обсипано с множество аксесоари като капси, значки, шалчета. Панталоните са тип цигара, а полите са прави. Много популярна става и високата талия. Особено важен елемент от облеклото е клинът, който оптически издължава краката. За косата правилото е следното – колкото по-бухнала и голяма, толкова по-диско. Това е правило номер едно както за жените, така и за мъжете.

Аксесоарите са много и изключително цветни. Дълги висящи обеци, аксесоари за коса, многоцветни гривни, едри колани – всички тези и още много други акценти са част от културата на диско модата.

Диско танци

редактиране

В края на 70-те години в големи американски градове се появяват клубни диско сцени в близост до дискотеки и нощни клубове, където DJ-и пускат диско хитове за танцуващите. DJ-ите пускат дълги компилации от хитове, за да могат да накарат танцуващите да останат цяла нощ. Някои от по-престижните клубове имали светлинно оборудване, което трептяло в ритъма на музиката. В по-големите градове имало танцови училища и инструктори, които обучавали желаещите как за танцуват популярните за онова време touch dancing, the hustle и "the cha cha”. Съществувала диско клубна мода, която редовните посетители следвали.

В цял свят диско танците са известни като вид танцувална форма. През годините тя се стандартизира и сега е класифицирана като Freestyle Dance. Още през 70-те диското се смята за такова заради неговата оригиналност и създаването на нови и вълнуващи движения. Много състезания и шампионати се състоят по целия свят, където диско танцьорите се състезават за награди. Като спорт диско танцьорите могат да се състезават професионално и да правят кариера по целия свят.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране