Дискордианство

Дискордианството е пародийна псевдо-религия, базирана на дълбоко преклонение и почит към римската богиня Дискордия (еквивалент на гръцката Ерида) – богиня на хаоса, раздора и съперничеството, в противовес на всички религии проповядващи хармония. Нейното начало датира с публикацията на свещената книга „Принципия Дискордия“ (Principia Discordia) в ограничен тираж от 5 екземпляра през 1963 година. Книгата е написана от Greg Hill и Kerry Wendell Thornley, работещи под псевдонимите Малаклипс Младши и Омар Хаям Рейвънхърст. Книгата става популярна благодарение на Робърт Антън Уилсън който я споменава в романа си The Illuminatus! (англ.).

Религията се обединява около идеята, че редът и безпорядъкът са илюзии, пробутани от човешката нервна система, и нито едно от тях не се доближава до обективната истина.

Символи

Sacred Chao

Sacred Chao e главният символ на дискордианството. Представлява синтез между символи на няколко религии: ин-ян с петоъгълник и ябълката на раздора, с надписа „красота“ (ϰαλλιστι). Според дискордианството chao представлява единичната форма на хаоса; произношението е същото като английската дума за крава, игриво препращане към американско-английския възклик „Holy cow!“. Пентагонът представлява Закона на петте и означава авторитет и ред. Златната ябълка на раздора, предизвикала Троянската война, означава творчеството, хаоса и раздора.

Външни препратки

• Дискордиански цитати Архив на оригинала от 2014-11-11 в Wayback Machine. на различни езици

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Discordianism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​