Дислокация (материалознание)

Вижте пояснителната страница за други значения на Дислокация.

Дислокация в материалознанието е линеен кристалографски дефект или нарушение на пространствената периодичност на кристалната структура. Наличието на дислокации във веществата силно влияе на техните свойства, в частност дислокациите са причината за пластичността на металите. Теорията на диклокациите е разработена от италианския математик Вито Волтера,[1] терминът дислокация е въведен от Джефри Инграм Тейлор през 1934 г.[2]

Топаз с винтова дислокация

Има два основни типа дислокации – краева и винтова. Практически реалните дислокации са частично краеви и частично винтови, поради което се наричат смесени дислокации.

ИзточнициРедактиране

  1. Vito Volterra (1907) "Sur l'équilibre des corps élastiques multiplement connexes", Annales scientifiques de l'École Normale Supérieure, Vol. 24, pp. 401–517
  2. G. I. Taylor (1934). The Mechanism of Plastic Deformation of Crystals. Part I. Theoretical. Proceedings of the Royal Society of London. Series A 145 (855): 362–387. doi:10.1098/rspa.1934.0106. JSTOR 2935509.

Външни препраткиРедактиране