Дитхелм фон Кренкинген

Дитхелм фон Кренкинген (на немски: Diethelm von Krenkingen; † 12 април 1206, манастир Залем, Баден-Вюртемберг) е от 1157 до 1161 г. абат на манастир Райнау, от 1169 до 1206 г. на манастир Райхенау и от 1189 до 1206 г. епископ на Констанц.

Дитхелм фон Кренкинген
епископ на Констанц
Дитхелм фон Кренкинген (миниатура от 13 век)
Роден	XII век
Починал	12 април 1206 г.
Религия	Католическа църква
Герб
Дитхелм фон Кренкинген в Общомедия

Произход и управление

Дитхелм фон Кренкинген е от благородоническата фамилия на фрайхерен фон Кренкинген (днес част от Валдсхут-Тинген), която има собствености в Южен Шварцвалд. Син е на Еберхард († 1150), първият господар на Кренкинген. Роднина е на Еберхард фон Регенсберг († 1 декември 1246), епископ на Бриксен (1196 – 1200), архиепископ на Залцбург (1200 – 1246), и на Валтер фон Фатц († 18 януари 1213), епископ на Гурк (1200 – 1213).

Той първо е монах в манастир Райхенау. През 1169 г. Фридрих Барбароса го номинира за абат на манастир Райхенау. Той отива в Рим при папа Урбан III (папа от 1185 до 1187) и получава помазване като абат. Дитхелм става съветник на императора и през 1183 г. помага за мира с градовете в Ломбардия.

През 1189 г. Дитхелм фон Кренкинген като могъщ абат на Райхенау е номиниран за епископ на Констанц, тогава най-голямата диоцеза на Германия, и остава абат. Той е освен това тесен политически съветник на Филип Швабски, най-малкият син на Фридрих Барбароса (от 1198 г. римско-немски крал). Дитхелм фон Кренкинген получава от Филип през 1197 г. управлението на Херцогство Швабия. Заради политическата му намеса и близостта му с Хоенщауфените папата Инокентий III поставя Дитхелм с краля от 1201 до 1204 г. в анатема (отлъчване от църквата).

През лятото на 1201 г. Дитхелм участва във военния поход на Филип в Тюрингия и през януари 1205 г. при новия избор и коронизацията на Филип. През 1206 г. той участва в дворцовите събрания в Нюрнберг и Еслинген в свитата на краля. След това Дитхелм фон Кренкинген се отказва като епископ през 1206 г. и се оттегля в манастир Залем, на който е бил приятел цял живот. По негово желание Дитхелм е погребан в манастира.

Литература

• Arno Borst: Mönche am Bodensee, 610 – 1525. Thorbecke, Sigmaringen 1978, S. 172 – 188.
• Paul Kläui: Diethelm von Krenkingen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 674 (Digitalisat).
• Helmut Maurer: Genealogisches Handbuch zur Schweizer Geschichte. IV. Band, 1980, S. 127.
• Helmut Maurer: Konstanzer Bischöfe 6. Jahrhundert bis 1206. (= Germania sacra; NF 42,1; Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Das Bistum Konstanz 5). 2003, S. 393 – 432 (Digitalisat)
• Karl H. Roth von Schreckenstein: Herr Diethelm von Krenkingen Abt von Reichenau (1170 – 1206) und Bischof von Constanz (1189 – 1206); ein treuer Anhänger König Philipps. Beitrag zur Geschichte der Bischöfe von Constanz. In: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins (ZGO), Bd. 28. Heft 3, 1876.
• Ursula-Renate Weiss: Die Konstanzer Bischöfe im 12. Jahrhundert.; ein Beitrag zur Untersuchung der reichsbischöflichen Stellung im Kräftefeld kaiserlicher, päpstlicher und regional-diözesaner Politik. Thorbecke, Sigmaringen 1975, ISBN 3-7995-6819-0. S. 145 – 176.
• Karl August Barack, Gallus Oheims Chronik von Reichenau, 1866
• Karl Brandi, Die Chronik des Gallus Oehem, 1893
• Helmut Maurer: Die Konstanzer Bischöfe vom Ende des 6. Jahrhunderts bis 1206 (Germania sacra; NF 42,1; Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Das Bistum Konstanz; 5). Walter de Gruyter, Berlin/New York 2003, ISBN 3-11-017664-5
• Elmar L. Kuhn: „Die Bischöfe von Konstanz, Band 1“, Gessler 1988
• Erwin Gatz: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches 1198 bis 1448. Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-10303-3.

Външни препратки

• Bishop Diethelm von Krenkingen, forumancientcoins.com
• Konstanz (Diözese), Швейцарски исторически лексикон.