Дитхелм фон Кренкинген

Дитхелм фон Кренкинген (на немски: Diethelm von Krenkingen; † 12 април 1206, манастир Залем, Баден-Вюртемберг) е от 1157 до 1161 г. абат на манастир Райнау, от 1169 до 1206 г. на манастир Райхенау и от 1189 до 1206 г. епископ на Констанц.

Дитхелм фон Кренкинген
епископ на Констанц
Дитхелм фон Кренкинген (миниатура от 13 век)
Дитхелм фон Кренкинген (миниатура от 13 век)
Роден
12-и век
Починал
РелигияКатолическа църква
Дитхелм фон Кренкинген в Общомедия

Произход и управлениеРедактиране

Дитхелм фон Кренкинген е от благородоническата фамилия на фрайхерен фон Кренкинген (днес част от Валдсхут-Тинген), която има собствености в Южен Шварцвалд. Син е на Еберхард († 1150), първият господар на Кренкинген. Роднина е на Еберхард фон Регенсберг († 1 декември 1246), епископ на Бриксен (1196 – 1200), архиепископ на Залцбург (1200 – 1246), и на Валтер фон Фатц († 18 януари 1213), епископ на Гурк (1200 – 1213).

Той първо е монах в манастир Райхенау. През 1169 г. Фридрих Барбароса го номинира за абат на манастир Райхенау. Той отива в Рим при папа Урбан III (папа от 1185 до 1187) и получава помазване като абат.[1] Дитхелм става съветник на императора и през 1183 г. помага за мира с градовете в Ломбардия.

През 1189 г. Дитхелм фон Кренкинген като могъщ абат на Райхенау е номиниран за епископ на Констанц, тогава най-голямата диоцеза на Германия, и остава абат. Той е освен това тесен политически съветник на Филип Швабски, най-малкият син на Фридрих Барбароса (от 1198 г. римско-немски крал). Дитхелм фон Кренкинген получава от Филип през 1197 г. управлението на Херцогство Швабия. Заради политическата му намеса и близостта му с Хоенщауфените папата Инокентий III поставя Дитхелм с краля от 1201 до 1204 г. в анатема (отлъчване от църквата).

През лятото на 1201 г. Дитхелм участва във военния поход на Филип в Тюрингия и през януари 1205 г. при новия избор и коронизацията на Филип. През 1206 г. той участва в дворцовите събрания в Нюрнберг и Еслинген в свитата на краля. След това Дитхелм фон Кренкинген се отказва като епископ през 1206 г. и се оттегля в манастир Залем, на който е бил приятел цял живот. По негово желание Дитхелм е погребан в манастира.[2]

ЛитератураРедактиране

  • Arno Borst: Mönche am Bodensee, 610 – 1525. Thorbecke, Sigmaringen 1978, S. 172 – 188.
  • Paul Kläui: Diethelm von Krenkingen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 674 (Digitalisat).
  • Helmut Maurer: Genealogisches Handbuch zur Schweizer Geschichte. IV. Band, 1980, S. 127.
  • Helmut Maurer: Konstanzer Bischöfe 6. Jahrhundert bis 1206. (= Germania sacra; NF 42,1; Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Das Bistum Konstanz 5). 2003, S. 393 – 432 (Digitalisat)
  • Karl H. Roth von Schreckenstein: Herr Diethelm von Krenkingen Abt von Reichenau (1170 – 1206) und Bischof von Constanz (1189 – 1206); ein treuer Anhänger König Philipps. Beitrag zur Geschichte der Bischöfe von Constanz. In: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins (ZGO), Bd. 28. Heft 3, 1876.
  • Ursula-Renate Weiss: Die Konstanzer Bischöfe im 12. Jahrhundert.; ein Beitrag zur Untersuchung der reichsbischöflichen Stellung im Kräftefeld kaiserlicher, päpstlicher und regional-diözesaner Politik. Thorbecke, Sigmaringen 1975, ISBN 3-7995-6819-0. S. 145 – 176.
  • Karl August Barack, Gallus Oheims Chronik von Reichenau, 1866
  • Karl Brandi, Die Chronik des Gallus Oehem, 1893
  • Helmut Maurer: Die Konstanzer Bischöfe vom Ende des 6. Jahrhunderts bis 1206 (Germania sacra; NF 42,1; Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Das Bistum Konstanz; 5). Walter de Gruyter, Berlin/New York 2003, ISBN 3-11-017664-5
  • Elmar L. Kuhn: „Die Bischöfe von Konstanz, Band 1“, Gessler 1988
  • Erwin Gatz: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches 1198 bis 1448. Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-10303-3.

ИзточнициРедактиране

  1. Karl August Barack, Gallus Oheims Chronik von Reichenau, 1866, S. 131
  2. Helmut Maurer: Diethelm v. Krenkingen. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 3, Artemis & Winkler, München/Zürich 1986, ISBN 3-7608-8903-4, Sp. 1014.

Външни препраткиРедактиране