Дмитрий Бистров е руски футболист и треньор. Най-известен като футболист на ЦСКА Москва в края на 80-те и началото на 90-те години. Шампион на СССР през 1991 г.

Дмитрий Бистров
Лична информация
ПрякорЧичото[1]
Роден
Дмитрий Вячеславович Бистров
30 юли 1967 г.
Починал1 юни 2005 г. (37 г.)
Москва, Русия
Ръст184 cm
Постцентрален защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1983 – 1985
1986 – 1994
1995 – 1996
1996
1997
1998
1999
2000
2001
Локомотив (Москва)
/ ЦСКА Москва
Зенит
Шинник
Навбахор
Локомотив НН
Металург (Липецк)
Аксес Голдън Грейн
Пресня (Москва)
34
179
45
10
4
20
35
19
26
(0)
(6)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Треньор
2001 – 2002
2004
2005
Пресня (Москва)
Обнинск
Локомотив-М (Серпухов)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Юноша е на Локомотив (Москва). Дебютира за мъжкия отбор през 1984 г., като „железничарите“ по това време са във второто ниво на съветския футбол - Първа лига. След като през следващата година се налага в тима, той е привлечен в състава на ЦСКА Москва. Голяма част от първата си година в армейския клуб прекарва в дублиращия тим, но в края на 1986 г. става част от стартовия състав. Впоследствие става основен централен бранител на ЦСКА, заедно с Дмитрий Галямин. Под ръководството на Павел Садирин тимът печели промоция във Висшата лига на СССР, а през 1991 г. печели шампионската титла и купата на страната.

След разпада на СССР, за разлика от много основни футболисти на тима, остава в състава на „армейците“. През 1993 г. обаче отношенията му с новия треньор Генадий Костилев се развалят. Бранителят страда от алкохолизъм, а и блъска с автомобила си полицай. Макар делото по-късно да е отменено, Бистров прекарва почти целия сезон в дублиращия отбор.[2] С идването на Александър Тарханов е реабилитиран, но тимът крета в средата на таблицата и резултатите не се подобряват. След като Тарханов решава да подмлади състава, Бистров и Валерий Брошин напускат в посока Зенит. В тима на „питерци“ играе година и половина, като записва 35 срещи.

След това кариерата му минава през Шинник, узбекистанския Навбахор, Локомотив Нижни Новгород, Металург Липецк и казахстанския Аксес Голдън Грейн, където се задържа по един сезон. През 2001 г. става играещ треньор на Пресня (Москва).

Умира на 1 юни 2005 г.[3]

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране