Дмитрий Бистров

Дмитрий Бистров е руски футболист и треньор. Най-известен като футболист на ЦСКА Москва в края на 80-те и началото на 90-те години. Шампион на СССР през 1991 г.

Дмитрий Бистров
Лична информация
Прякор Чичото[1]
Роден Дмитрий Вячеславович Бистров
30 юли 1967 г.
Москва, СССР
Починал 1 юни 2005 г. (37 г.)
Москва, Русия
Ръст 184 cm
Пост централен защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1983 – 1985
1986 – 1994
1995 – 1996
1996
1997
1998
1999
2000
2001
Flag of the Soviet Union.svg Локомотив (Москва)
Flag of the Soviet Union.svg/Flag of Russia.svg ЦСКА Москва
Flag of Russia.svg Зенит
Flag of Russia.svg Шинник
Flag of Uzbekistan.svg Навбахор
Flag of Russia.svg Локомотив НН
Flag of Russia.svg Металург (Липецк)
Flag of Kazakhstan.svg Аксес Голдън Грейн
Flag of Russia.svg Пресня (Москва)
34
179
45
10
4
20
35
19
26
(0)
(6)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Треньор
2001 – 2002
2004
2005
Flag of Russia.svg Пресня (Москва)
Flag of Russia.svg Обнинск
Flag of Russia.svg Локомотив-М (Серпухов)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

КариераРедактиране

Юноша е на Локомотив (Москва). Дебютира за мъжкия отбор през 1984 г., като „железничарите“ по това време са във второто ниво на съветския футбол - Първа лига. След като през 1985 г. се налага в тима, е привлечен в състава на ЦСКА Москва. Голяма част от първата си година в армейския клуб прекарва в дублиращия тим, но в края на 1986 г. става част от стартовия състав на тима. Впоследствие става основен централен бранител на ЦСКА, заедно с Дмитрий Галямин. Под ръководството на Павел Садирин тимът печели промоция във Висшата лига на СССР, а през 1991 г. печели шампионската титла и Купата на страната.

След разпада на СССР, за разлика от много основни футболисти на тима, остава в състава на „армейците“. През 1993 г. обаче отношенията му с новия треньор Генадий Костилев се развалят. Бранителят страда от алкохолизъм, а и блъска с автомобила си полицай. Макар делото по-късно да е отменено, Бистров прекарва почти целия сезон в дублиращия отбор.[2] С идването на Александър Тарханов е реабилитиран, но тимът крета в средата на таблицата и резултатите не се подобряват. След като Тарханов решава да подмлади състава, Бистров и Валерий Брошин напускат в посока Зенит. В тима на „питерци“ Бистров играе година и половина, като записва 35 срещи.

След това кариерата му минава през Шинник, узбекистанския Навбахор, Локомотив Нижни Новгород, Металург Липецк и казахстанския Аксес Голдън Грейн, където се задържа по един сезон. През 2001 г. става играещ треньор на Пресня (Москва).

Умира на 1 юни 2005 г.[3]

УспехиРедактиране

  • Шампион на СССР – 1991
  • Купа на СССР – 1991

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране