Отваря главното меню

Дмитрий Антонович Волкогонов е съветски и руски историк, философ, държавен деец, офицер, генерал-полковник от 1986 г.

Дмитрий Волкогонов
Дмитрий Волкогонов
руски историк
Роден
станция Мангут, Кирински район, Читинска област, Русия, СССР
Починал
Погребан Москва, Русия
Научна дейност
Област История
Образование Орловско танково училище
Военно-политическа академия „В. И. Ленин“

БиографияРедактиране

Роден е на 22 март 1928 г. в станция Мангут, Кирински район, Читинска област, Русия, СССР. Баща му е разстрелян в годините на Сталиновите репресии, майка му е починала в заточение. Завършил е Орловското танково училище (1952), Военно-политическата академия „В. И. Ленин“ (1966). Защитава докторска дисертация „Социологически и гносеологически анализ на проблемите на военно-етичната теория (Морал и война)“ (1971). Служи в Приволжкия и в Киевския военни окръзи, заема различни длъжности в политическите органи на армията. От 1966 г. работи във Военно-политическата академия, а от 1971 г. – в Главното политическо управление на Съветската армия и Военноморския флот.

Професионална и политическа кариераРедактиране

Генерал Волкогонов е специалист по военно-етични теории, методологически проблеми на военната теория и практика, проблеми на руската история от първата половина на XX в. От 1984 г. е заместник-началник на Главното политическо управление на Съветската армия (СА) и ВМФ. През 1988-1991 г. е началник на Института по военна история при Министерството на отбраната на СССР. Избиран е за депутат във Върховния съвет на РСФСР през 1985 г., в партийни органи на КПСС, делегат е на XXVII и XXVIII конгреси на КПСС и XIX конференция на КПСС. През 1990 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Сталинизмът: същност, генезис, еволюция“.

През 1990 г. е избран за народен депутат на РСФСР, член на Съвета на националностите на Върховния съвет на РФ, бил е съпредседател на фракцията „Ляв център – сътрудничество“, координатор е на депутатската група „Русия“, член е на Комитета на Върховния съвет по въпросите на отбраната и сигурността; работил е и като съветник на президента на РФ по въпросите на отбраната. През 1991 г. е свален от длъжностите с политически мотиви.

 
Надгробен паметник на Д. Волкогонов

Историк, изследовател и писателРедактиране

Волкогонов разработва въпросите за взаимовръзката между война и морал и проблемите на психологическите войни. В последните години философско-историческата проблематика е в сферата на неговите научни интереси. От 1991 г. е председател на редица комисии на правителствата на Руската федерация и на президента на Руската федерация. Той е доктор на философските науки, доктор на историческите науки, професор, член-кореспондент на Руската академия на науките (1991). През 1993 г. е избран за депутат в Държавната дума на Федералното събрание на РФ. Бил е член на фракцията „Изборът на Русия“ („Выбор России“) и член на Комитета по отбрана.

Написал е повече от 20 книги по история, философия, проблеми на политиката. Сред последните негови работи е 2-томният труд за Йосиф Сталин „Триумф и трагедия“. Публикувал е повече от 500 научни и публицистични статии по актуални въпроси на политиката, философията и историята. Бил е вицепрезидент на Международната асоциация на военните историци, член на Управителния съвет на Философското дружество, Дружество „Знание“, член на редколегията на „Военно-исторически журнал“ („Военно-исторический журнал“) и списание „Знамя“. Награден е със съветски и чуждестранни ордени и медали, лауреат е на научни и литературни премии.

През 1996 г. за трилогията „Вождове“ („Вожди“) в 6 тома („Сталин“, „Троцкий“, „Ленин“) Волкогонов е удостоен посмъртно с Държавна премия на Руската федерация в областта на литературата и изкуството. Неговото творчество е подлагано на критика и ген. Волкогонов, за да отстои позициите си, е водил трудна борба с дейци от ЦК на ВЛКСМ, „литературоведи“ от ЦК на КПСС, началници на всевъзможни прес-служби на КГБ, МВД, прокуратурата.

Починал е от рак на мозъка на 6 декември 1995 г. в Москва. Погребан е в московското Кунцевско гробище.

СъчиненияРедактиране

  • Психологическая война. М., 1983
  • Феномен героизма. М., 1985
  • Вожди. Трилогия:
    • Сталин в 2 т. М., 1992
    • Троцкий в 2 т. М., 1992
    • Ленин. Политический портрет. Кн. 1 и 2. М., 1994
  • Семь вождей. М., 1996
  • Этюды о времени. М., 1998.
  • Контрпропаганда: теория и практика.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Волкогонов, Дмитрий Антонович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.