Дневникът на една камериерка

Тази статия е за романа на Октав Мирбо. За филма от 1964 година вижте Дневникът на една камериерка (филм).

Дневникът на една камериерка (на френски: Le Journal d’une femme de chambre) е роман, написан през 1900 г. от френския писател Октав Мирбо.

Дневникът на една камериерка
Le Journal d’une femme de chambre
АвторОктав Мирбо
Създаване1900 г.
Франция
Първо издание1900 г.
 Франция
Оригинален езикфренски език
Жанрроман
Дневникът на една камериерка в Общомедия

Превод на български език

редактиране
  • Гнило общество, 1909 – 1921.
  • Дневникът на една камериерка, 1909 – 1985 –1992.

Екранизации

редактиране

През 1946 г. романът е екранизиран от режисьора Жан Реноар с участието на Полет Годар и Бърджис Мередит.

През 1964 г. книгата е екранизирана от режисьора Луис Бунюел във филма „Le Journal d’une femme de chambre“ (Дневникът на една камериерка).

Селестин (Жана Моро) е камериерка, чиято нова работа е в богато провинциално имение. Селестин попада в живота на едно странно семейство: г-н Робур (Жан Озен), неговата дъщеря (Франсоаз Люган) и съпругът ѝ г-н Монтей (Мишел Пиколи). Селестин бързо научава, че г-н Робур е безобиден фетишист, дъщеря му е фригидна жена насочила вниманието си към семейното обзавеждане. Пренебрегнатият съпруг, г-н Монтей на свой ред не може да държи ръцете си далеч от прислужниците. Мъжът, който се грижи за фермата, Жозеф (Жорж Жере), проявява интерес към Селестин, както и към фашистката идеология. Селестин решава да напусне работа, но около имението е извършено убийство. От наблюдателния поглед на Селестин не убягва особеното поведение на Жозеф. Тя смътно го подозира в убийство. В търсене на истината става негова любовница...

Филмът получава награда от Международния филмов фестивал в Карлови Вари през 1964 г., в категорията – най-добра актриса за ролята на Жана Моро.

През 2015 г. е екранизиран отново от режисьора Беноа Жако с участието на Леа Сейду и Винсент Линдон.

Външни препратки

редактиране