Добрево (община Пробищип)

(пренасочване от Добрево (Община Пробищип))
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Добрево.

Добрево (на македонска литературна норма: Добрево) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.

Добрево
Добрево
— село —
42.0242° с. ш. 22.1972° и. д.
Добрево
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Надм. височина610 m
Население340 души (2002)
Пощенски код2210
Добрево в Общомедия

География редактиране

Селото е планинско, отстои на 6 км североизточно от общинския център Пробищип и в съседство на село Лесново и Лесновския манастир. Голяма част от землището му е заета от злетовските рудници и техните съоръжения. Ето защо селото е по-познато като рударски център и не толкова като селско поселище с аграрни характеристики.

Землището на Добрево обхваща 881 хектара, от които 276 хектара обработваема земя, 187 хектара пасища и 418 хектара гори.[1] Традиционно, до Втората световна война, селото се дели на следните махали: Кацарска, Шутевска, Витановска, Тулумджийска, Кумичарска, Юручка. Между първите пет махали се намира празно пространство, наречено Сред село.[2]

История редактиране

Селото е споменато сред владенията на близкия манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в две грамоти от XIV век: на цар Стефан Душан и на Константин Драгаш от 1381 г.[3]

В XIX век Добрево е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от втората половина на XIX век.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Добрево има 290 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Добрево има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Всички мъже забягват нелегални и войската се разпорежда с имотите им.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Добрево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.

Френският шпионин Анри Пози разказва в книгата си „Войната се завръща“, излязла за пръв път от печат през 1934 г. потресаваща сцена от сръбските издевателства над българите.

В село Добрево, една 16-годишна мома, Миладина Тачева, обвинена и осъдена, че пяла българска песен, е била съблечена гола, вързана за една дъска и ѝ били нанесени 60 удара с тояга по кръста. След това е била изнасилена от началника на групата и неговите другари - шестима души!

Църквата „Свети Илия“ е от 1938 година. Не е изписана.[9] Според други сведения е от XIX век.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 340 жители (173 мъже и 167 жени), в 100 домакинства и 175 къщи.[1]

Личности редактиране

Родени в Добрево

Бележки редактиране

  1. а б Сайт на община Пробищип.
  2. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 61 (автор на раздела – Т. Кондев).
  3. Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
  4. Шапкалиска, Теодора. Лингвистички интерпретации. Скопје, Македонска книга, 1984. с. 217.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  7. Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  9. Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 1 април 2014 г.
  10. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.