Добрейци
Добрейци (на македонска литературна норма: Добрејци) е село в община Струмица на Северна Македония.
Добрейци Добрејци | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Струмица |
Географска област | Струмишко поле |
Надм. височина | 200 m |
Население | 1507 души (2021) |
Пощенски код | 2411 |
МПС код | SR |
Добрейци в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено на 2 km северно от Струмица и на практика е махала на града.
История
редактиранеПрез XIX век селото е чисто българско. Църквата „Свети Илия“ е от 1812 година.[1][2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Добренци (Dobrentzi) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 72 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 250 жители, всички християни.[4]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 160 българи екзархисти, 6 власи и 36 цигани. Там функционира българско училище.[5]
По време на Хуриета на 10 март нов стил (25 февруари стар стил) 1909 година в селото е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове. Един от селяните изпраща дописка до вестника „Отечество“, орган на партията:
„ | Съзнавайки голѣмата полза отъ клубоветѣ и желайки умственото и нравственото повдигане на всички въ селото ни, на 25 февр. основахме български конституц. клубъ. Въ бюрото се избраха Василъ Насковъ, Антонъ Георгиевъ, Веле Евтимовъ, Гоне Ангеловъ и Трайко Маневъ.[6] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Добрейци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
Според преброяването от 2002 година Добрейци има 1764 жители – всичките северномакедонци.[8] В селото има основно училище „Сандо Масев“ и футболен клуб Илинден.[9]
Според данните от преброяването през 2021 година Добрейци има 1507 жители.[10]
Личности
редактиране- Родени в Добрейци
- Васе Митов, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[11]
- Димитър Костадинов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 3-та солунска дружина[12]
- Илия Велев (р. 1959), северномакедонски поет и писател
- Стоян Василев (Василиев), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 5-а одринска дружина[13]
- Тилю Георгиев, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 3-та солунска дружина[14]
Бележки
редактиране- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Новоосновани клубове // Отечество. Година I, Брой 5. 7 мартъ 1909 год. с. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Добрејци Архив на оригинала от 2007-09-06 в Wayback Machine..
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 363.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 114, 115.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 169 – 170.