Добрейшово евангелие

Четириевангелие на поп Добрейшо

Добрейшово евангелие е среднобългарски илюстрован ръкопис от началото на 13 век. Състои се общо от 175 пергаментни листа.

Добрейшово евангелие
Добрейшовото евангелие е включено в проекта Europeana
Създаден13 век
Оригинален езиксреднобългарски
Видръкопис
Добрейшово евангелие в Общомедия

Четириевангелието няма точна дата, но се предполага, че годината може да е 1221, според една късно добавена приписка. Спорен остава въпросът кой е книжовникът, направил преписа – поп Добрейшо или Вълчо, чието име е било запазено в бележка в ръкописа. На един от листовете се чете и името на Стрезо,[1] но разчитането е съмнително, тъй като на това място текстът е поправян.

През ХІХ век ръкописът е бил в Тулча, Румъния. Една приписка в него сочи, че по-рано е бил в Одрин. По-голямата част (127 листа) сега се намира в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ 17), без да е известен пътят на постъпление. Също така не се знае как са стигнали до старата Народна библиотека в Белград 48 листа, които са били унищожени от пожара в библиотеката след бомбардировка по време на Втората световна война (1941).

Езикът на евангелието е близък до старобългарския, но показва и някои нови важни черти.

Фонетични особености

редактиране

Добрейшовото евангелие отразява изговора на западнобългарски диалект от края на 12-и и началото на 13 век.

  • Еровите гласни ъ и ь в края на думата са загубили звуковата си стойност – пишат се често безразборно една вместо друга: домь, доухь, пророкь, радостъ, кораблъ, денъ.
  • Предлозите (съ, въ, отъ, изъ, прѣдъ, надъ, безъ) нерядко се пишат слято със следващата дума: снама, снеѫ, стобоѭ, всебѣ, всѫбота, вназаретъ, втиѧ дни, извинограда, изнего, прѣдвъсѣми, наднеѫ, безнарода. Изпускат се ерове пред енклитични местоимения (мѧ, тѧ, сѧ, ми, ти, ны, вы) и частици (же, ли) или кратки глаголни форми (би, бѣ): обличаетмѧ, видѣхтѧ, женѫтсѧ, подобаетми, въздамти, избрахвы, Пилатже, не придетли, могълби, праведенбѣ. Може би при предпоставните показателни местоимения те все още имат някаква звукова стойност: въ тъ денъ.
  • Много думи са записани с новобългарското си произношение: вь зборищи (!), празникь (!), непразноѫ, грѣшници, брашно, длъжникъ, праведника, подобно, фторникъ (!), фторы (!), различны (!).
  • В отделни случаи еровете изпадат от коренна сричка: разбра сѧ, ѿ пчелъ, вдовица, изгна, призва, двама, оузрѣ, книгы, птицъ, здрави (!), спѫщѧ.
  • При коренни срички, при същински наставки и при падежни форми еровите гласни се изясняват: легько, къгда, прикоснѫ сѧ, мении, миренъ, силенъ, противенъ, длъжънь, ѿ старець, младенець, пръвѣнецъ, кротокъ, пѧтокъ, оцетъ, лакотъ, людемъ, четырехь.
  • Пред задпоставните показателни местоимения крайните ерови гласни също се изясняват: домотъ, работъ, стоуденецосъ, днесь. Среща се и изясняване на ерове пред анафоричната клитика и: тъ + и > тои, сь + и > сеи: въ тои денъ, тои не остави, тои вы кръститъ; сеи денъ.
  • Забелязва се и изравняване на гласежа на ъ и ь. Примерите в текста са много: дьскы/дъскы, дьщерь/дъщерь, лъжи/льжие, льсть/лъсть.
  • Наличие на преметнато/вметнато ъ. Според народния изговор се пише: хълмъ, мълчи, есьмь/есъмь, вѣтьрь, Петъръ, мрътьвцѧ, съблазьнь.
  • Правилна употреба на носовите гласни в корена на думата – по това Добрейшовото евангелие се отличава от мнозинството среднобългарски паметници.
  • Гласеж на ятовата гласна като ja: цаловати, цана.
  • Правилна употреба на ы, макар да има случаи на замяна на и с ы – особеност на диалекта.

Морфология и синтаксис

редактиране
  • Забелязва се смесване на типовете склонения при съществителните имена.
  • Замяната на родителен с дателен падеж е редовна: ѿче небеси и земи, въ ѿпоущение грѣхомь. Това явление е характерно за всички балкански езици.
  • Замяна на винителен с родителен падеж при ŭ-основи: Видѣшѧ и смокве исъхщѫ искоренна (Марко, XI, 20), Ѥгда проиде въ црькъве (Матей, XXI, 23), но формата за винителен падеж измества старата форма за именителен (любовъ вместо любы).
  • Съединяване на показателните местоимения тъ и сь с предходните съществителни преди изясняване на еровете. Примерите са много:
Стих Добрейшово евангелие Зографско четвероевангелие Мариинско евангелие
Матей XXIV: 46 Бл[а]жень работь егоже
пришедъ г[оспо]д[и]нъ (свои)
ωбрѧщеть тако творѫща.
Блаженъ рабъ тъ егоже
пришьдъ г[осподин]ь свои
обрѧштетъ тако творѧшта.
Блаженъ рабъ тъ егоже
пришьдъ г[оспо]д[и]нъ свои
обрѧштетъ тако творѧшта.
Лука XII: 43 Бл[а]жень работь егоже
пришедъ г[оспо]д[и]нъ (свои)
ωбрѧщеть тако тьворѫща.
Йоан XVIII: 16 Петръ же при дверехъ внѣ
стоашеи, зыде же оученикотъ,
иже бѣ знаимъ старѣишинѣ жречъскомоу
Петръ же стоѣше при двьрехъ
вьнѣ, изиде же оученикъ тъ,
иже бѣ знаемъ архиереови
Марко XV: 39 и рече въ истинѫ чл[о]вѣкосъ
с[ы]нъ божии бѣ.
рече въ истинѫ чл[овѣ]къ съ
с[ы]нъ б[о]жии бѣ.
Йоан IX: 39 Рече Г[оспод]ъ пришедъвшимъ:
на сѫдь азь придохь въ миросъ.
И рече И[соу]с: на сѫдъ
азъ въ миръ се придъ.
Рече И[соу]съ: на сѫдъ
азъ въ миръ сь придъ.
  • Наличие на склоняем задпоставен определителен член, произлизащ от задпоставното показателно местоимение:
Стих Добрейшово евангелие Зографско четвероевангелие Мариинско евангелие
Йоан IV: 12 Еда ты болеи еси ω[ть]ца
нашего Іакова иже дасть намъ
студенецосъ и тои ижнего
пиетъ с[ы]нове ѥго и скоти его?
(...) о[тьц]а нашего Іѣкова иже
дастъ намъ кладѧзь и тъ иж
него питъ и с[ы]нове его и скоти его?
Еда ты болеи еси отъца
нашего Іѣкова иже дастъ намъ
стоуденецъ сь и тъ из него
питъ и с[ы]н[о]ве его и скоти его?
Матей XXIV: 48 Аще ли реч[е]ть зльïиωтъ рабь
въ срци своемь: моудить
мои г[оспо]д[и]нь прити.
Аште ли речетъ зълы рабъ тъ
въ сръдьци своемь: моудить
мои г[осподи]нъ прити.
Аште ли речетъ зълы рабъ
въ сръд[ь]ци своемь: кьснитъ
мои г[осподи]нъ прити.
Йоан XIX: 41 Бѣ же на мѣстѣ томъ, идеже
пропѧшѫ И[соу]са, градъ.
Бѣ же на мѣстѣ, идеже
и пропѧшѧ, врътъпъ.
Бѣ же на мѣстѣ, идеже
и пропѧшѧ, врътъпъ.
Йоан XVI: 8 И пришедъ ωнъ и ωбличитъ
миросъ ω грѣсѣ и ω правдѣ и
ω сѫдѣ.
И пришѣдъ онъ обличитъ
всего мира о грѣсѣ и o пра[в]дѣ и
o сѫдѣ.
И пришѣдъ онъ обличитъ
мира о грѣсѣ и o правдѣ и
o сѫдѣ.
Йоан VII: 11 Июдеи же искахѫ его
въ праздникотъ и гл[агола]хѫ
где ѥсть ωнъ.
Июдеи же искаахѫ его
въ праздьникъ и гл[аголаа]хѫ
кьде естъ онъ.
Июдеи же искаахѫ его
въ праздьникъ и гл[аголаа]хѫ
кьде естъ онъ.
  • Рядка употреба на супин, но в Троянската повест (14 век) се среща почти винаги супин вместо инфинитив. Това е по всяка вероятност диалектна особеност.
  • Няма промени при окончанията за миналите времена под влияние на морфологични аналогии.
  • Стремеж за замяна на причастни конструкции с лични глаголни форми. Това явление е характерно и за съвременния български език. Примерите са много:
Стих Добрейшово евангелие Зографско четвероевангелие
Матей XI: 2 – 3 Въ врѣмѧ ωно слышавъ Иωань въ ѧзылищи
дѣла Х[ристов]а, посла два оученика
своıа и рече емоу.
Иоанъ же, слышавъ въ ѫзилишти
дѣла Х[ристов]а, пославъ оученикы
своими, рече къ немоу.
Матей XIV: 28 Отвѣща же Петръ и рече: Отъвѣштавъ же, Петръ рече емоу:
Матей XV: 36 И приемь :з: хлѣбь и рыбы,
и хвалѫ въздастъ, и прѣломи;
и дастъ оученикомь своимь.
И приимъ :ж: хлѣбь и рыбы,
хвалѫ въздавъ, прѣломи;
и дастъ оученикомъ своимъ
Матей XV: 39 И ѿпоущь народы, и влѣзе
въ корабь, и прѣиде въ прѣдѣлы магдалыньскы.
И отъпоушть народы, вълѣзъ
въ корабь и приде въ прѣдѣлы магдаланьскы

Други особености

редактиране
  • Неправилна употреба на относителното местоимение иже, което има една форма за всички родове.
  • Промяна при употребата на някои предлози:
    • Азъ бо до него выны не ωбрѣтаѫ. ПРИ Азъ бо не обрѣтаѭ вь немь вины. (Зогр.) (Йоан, XIX, 6)
    • Чьто же створѫ на И[соу]са, нарицаемаго Х[рист]а? ПРИ Чьто же сътворѭ И[соу]са, нарицаемаего Х[рист]а? (Зогр.) (Матей, XXVII, 22)
 
Инициал В. Тератологичен стил. Добрейшово четвероевангелие. Първа половина на XIII в.

От четирите миниатюри с изображения на евангелистите, които първоначално са украсявали ръкописа, днес са запазени две: на евангелист Лука и на Йоан Богослов, пред когото е коленичил в молитвена поза поп Добрейшо. Неговата фигура е придружена от надпис „поп Добрейшо се моли на свети Йоан“.[2] Има различни мнения кой е бил поп Добрейшо – книжовникът, преписал ръкописа или този, който го е поръчал.[3] В белградската част на ръкописа е била миниатюрата, представяща евангелист Марко. И стилът на миниатюрите, и тяхната нетрадиционна иконография имат все още неизяснени източници. Особено спорен е безбрадият образ на Добрейшо, който не отговаря на облика на източноправославните свещеници и това е основната, макар и не единствена, причина в миниатюрите да се търсят влияния от западноевропейски ръкописи.

Останалата украса се състои от заставки – две пред съответните евангелия и една пред синаксара, както и от множество инициали с разнообразна украса. Сред тях се открояват онези, които се наричат тератологични (зверинни или чудовищни) и които са характерни за южнославянската ръкописна украса от ХІІІ и първата половина на ХІV век.

Източници

редактиране
  1. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 22 (6 – 7).
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 22 (1).
  3. Например, според Пуцко, В. О портретном изображении попа Добрейша. – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 9, 1985, № 3, 65 – 73, Добрейшо навярно е заплатил за пергамента и за преписването на книгата.

Литература

редактиране
  • Б. Цонев, Добрейшово четвероевангеле. Среднобългарски паметник от ХІІІ век. София, 1906 (Български старини 1).
  • Грабар, А. „До-история“ болгарской живописи (Археологическая гипотеза). – В: Сборник в чест на Васил Златарски. София, 1925, 555 – 573.
  • Grabar, A. Recherches sur les influences orientales dans l’art balkanique. Paris, 1928, 92 – 107.
  • Харисиjадис, М. Илуминирани рукописи старе Народне библиотеке у Београду. – Starinar, N. s., vol. XIX, 1969, 251 – 261. + Tabl. I–X.
  • Пуцко, В. Портретные изображения авторов и донаторов в древнеболгарской книге. – Palaeobulgarica/Старобългаристика, ХІV, 1990, № 4, 68 – 83.
  • Вълкова, М. За техниката и материалите в украсата на Добрейшовото евангелие. – Проблеми на изкуството, 42, 2009, кн. 2, 48 – 55.
  • Vakareliyska, C. M. Western Bulgarian or Macedonian? The Dobrejšo Gospel. – Slovo, 50, 2010, 13 – 26.
  • Мусакова, Е. Изследователят читател на Добрейшовото евангелие. – Littera et lingua. Електронно списание за хуманитаристика, 3, 2014.
  • Vakareliyska, C. M. Dots and Acute Accent Shapes in the Dobrejšo Gospel. – Studia Ceranea, 16, 2017, 209 – 228

Външни препратки

редактиране