Добрият, лошият и злият

„Добрият, лошият и злият“ (на италиански: Il buono, il brutto, il cattivo,[1]на английски: The Good, the Bad and the Ugly) е италиански пълнометражен игрален филм от 1966 г. на режисьора Серджо Леоне, последна част от трилогията му за Дивия запад.

Добрият, лошият и грозният
Il buono, il brutto, il cattivo
РежисьориСерджо Леоне
ПродуцентиАлберто Грималди
СценаристиЕйдж&Скарпели
Серджо Леоне
Лучано Винченцони
В ролитеИлай Уолък
Клинт Истууд
Лий Ван Клийф
МузикаЕнио Мориконе
ОператорТонино Дели Коли
МонтажНино Барали
РазпространителЮнайтед Артистс
Премиера15 декември 1966 (Италия)
(Италия)
Времетраене177 минути
Страна Италия
ФРГ
Испания Испания
САЩ
Езикиталиански
английски
Бюджет1,2 млн. щ.д.
Приходи38,9 млн. щ.д.
Външни препратки
IMDb Allmovie
Добрият, лошият и злият в Общомедия

В лентата участват актьорите Илай Уолък, Клинт Истууд и Лий Ван Клийф.

Филмът е един от образците на жанра „спагети уестърн“. Действието се развива по време на Американска гражданска война, когато трима мъже: изкусен стрелец („Добрият“), жесток ловец на глави („Лошият“) и себичен бандит („Грозният“) се надпреварват за заровено съкровище.

Америка по време на Гражданската война. Ловкият и коварен бандит Туко, представен като „Злият“, е преследван от различни ловци на глави, които искат да вземат обявената за него награда от 2000 долара. В пустинята престъпникът е заловен от трима души. Неочаквано се появява друг ловец на глави, който застрелва съперници, връзва Туко и го предава в близкото градче. Миг преди заловеният главорез да бъде обесен, непознатият ловец го освобождава. Двамата поделят спечелените пари.

През това време, някъде другаде. Непознат конник пристига в малко градче, където посещава бившия войник на Конфедерацията Стивънс, който заедно със своя съмишленик Джаксън скриват огромна сума пари. Непознатият е изпратен от Бейкър, друг войник, за да изкопчи новото име, с което се подвизава беглеца – Бил Карсън. Пратеникът с прозвище „Ангелски очи“ убива Стивън и по-възрастния му син. Връща се при Бейкър и го застрелва, понеже починалият войник е платил за смъртта му. Убиецът е представен като „Лошият“.

В следващата измама на Туко и неговия „ангел пазител“ настъпва раздор. Ловецът, наричан Блонди, зарязва своя партньор в пустинята без вода и взима цялата награда. Русият мъж е представен като „Добрия“. Туко оцелява и започва да преследва своя бивш партньор. Когато го залавя, бандитът откарва предателя в пустиня в Ню Мексико, където е подложен на мъчителна жажда, под погледа на разбойника. Точно преди Туко да довърши Блонди, дилижанс с мъртъвци се появява неочаквано. Единственият оцелял – Бил Карсън заговаря на Туко за заровено злато в гробището на Сед Хил. Разбойникът му донася вода, за да продължи в кой гроб е по-точно, но Карсън умира. Преди това Блонди чува точното местонахождение на имането и Туко са заема да го спаси. Дегизиран като войник от Конфедерацията, бандитът намира помощ при испански мисионери, настанили се в порутена сграда. Там за кратко време Блонди се съвзема, а Туко се среща със своя брат отец Рамирес – ръководител на мисионерите. Между двамата възниква конфликт. На път към съкровището, двамата мними северняци са пленени от Съюза.

В лагера на южняците Туко се представя като Бил Карсън. Името привлича вниманието на Ангелски очи, който е сержант на поделението. След мъчения, извършени от дясната ръка на ловеца – Уолъс, разбойникът издава местонахождението на съкровището. Ангелски очи става новия партньор на Блонди и двамата потеглят към гробищата, заедно с още седмина души – хора на жестокия сержант. Туко е транспортиран от Уолъс, за да бъде обесен. По време на пътуването главорезът убива пазача и се освобождава. Отива в близкия град, където се намира и Блонди, заедно групата на Ангелски очи. Туко застрелва един от ловците на глави, който дири отмъщение от бандита, и изстрелът привлича вниманието на русия мъж. Двамата се обединяват и ликвидират хората на Ангелски очи, а самият убиец успява да избяга.

Златотърсачите се натъкват отново на северняци. Записват се като доброволци в полк, управляван от капитан алкохолик, който води безсмислена и кървава борба с войската на Конфедерацията за мостът „Брестън Бридж“, на чийто друг край се намират гробищата. След нападение, в което капитанът е смъртно ранен, Туко и Блонди се промъкват, залагат динамит под моста и взривяват постройката, което е и предсмъртното желание на капитана. Преди това двамата споделят тайните си. На другия ден Туко хуква сам да търси съкровището. Намира гроба, но Блонди и Ангелски очи се появяват. Русият мъж съобщава, че е излъгал за името и предлага тримата да се преборят за златото. Мъжете устройват дуел с пистолети, в който Ангелски очи е убит, а оръжието на Туко засича. Оцелелият разбойник изравя златото, заровено под безименно гробище до първото. На тръгване ловецът кара своя партньор, да промуши глава в примка, увиснала над гроба. След като се отдалечава достатъчно, Блонди прострелва въжето и оставя Туко сам сред гробището.

Край на разкриващата сюжета част.
Актьор Роля
Илай Уолък Туко – Злият
Клинт Истууд Блонди – Добрият
Лий Ван Клийф Сентенза/Ангелските очи – Лошият
Алдо Джуфре Капитанът
Луиджи Пистили Отец Пабло Рамирес
Енцо Петито магазинерът
Джон Барта шерифът
Антонио Казале Джексън / Бил Карсън
Ливио Лоренцо пекаря

Рецензия

редактиране

Добрият, лошият и злият e определян, като едно от най-добрите изобразявания на дивия запад. Куентин Тарантино го нарича най-добре режисирания филм за всички времена. Музиката на Енио Мориконе достига неугасваща и до днес световна слава. През по-голямата част от кариерата си, американската рок група Металика открива концертите си с прожектиране на сцени от заключителната част на филма на военното гробище под звуците на музиката на Мориконе.

Списание Empire поставя филма сред първите 25 в класацията си „500 най-велики филма за всички времена“.[2]

Награди и Номинации

редактиране

Награда Laurel: [3]

  • Награда Златен Laurel (второ място) за изпълнението на Клинт Истууд

Източници

редактиране
  1. cativo и brutto са на практика синоними и могат да се преведат като „лош“
  2. Empire – Топ 500
  3. IMDB – списък награди

Външни препратки

редактиране