Отваря главното меню

Проф. Добри Добрев Палиев е виден български перкусионист, композитор и педагог. Смятан е за перкусионист номер едно или основателя на българската школа по ударни инструменти.

Добри Палиев
български перкусионист, композитор
Роден
Починал
Научна дейност
Област Педагогика

БиографияРедактиране

Добри Палиев е роден на 20 април 1928 г. в Перник в семейството на Милде Палиева и Добри Добрев. Израства в Шумен, където родителите му се преместват тъй като имат пивоварна в този град.

Започва да се занимава с музика от ранна възраст, пее във хор, на седем години пробва да свири на акордеон, а впоследствие тромпет и китара, на 14 години се насочва към ударните инструменти, като ученик има възможност да свири в група наречена „Джазът на амбициозните“, по примера на брат си Отокар Палиев /цигулар в „Софийски солисти“/ завършва Държавна Музикална Академия, но със специалност ударни инструменти при Иван-Манто Загорски популярен музикант и тимпанист в софиската опера. Палиев работи като преподавател в музикалното училище, а по късно и в Музикалната Академия когато И.Загорски бива освободен по политически причини.

  • Д.Палиев развива широка концертна дейност главно с трио „Тинко Станчев“ /което се състои от ксилофон, пиано и акордеон/ както в България, така и в редица европейски страни, също така дълги години работи като тимпанист в Оркестъра на Националното Радио.
  • Той е първият български изпълнител занимаващ се с барабани и перкусии които получава научна степен доктор и професор по ударни инструменти.
  • Пише за почти всички основни ударни инструменти както соло така и с акомпанимент на пиано, етюди, пиеси, камерни произведения за перкусионен ансамбъл, театрална и филмова музика.
  • Създава собствен метод на преподаване, важен момент от които е например принципът за амбидекстрия /изравняването на лявата ръка по сила и сръчност с дясната/, редуването на ръцете, апликатурата при свирене на тимпани и др.
  • Изработва си собствен ксилофон както и различни малки инструментчета /най-често идиофонни/ както и насърчава учениците си в тази посока. Участва в настройването на камбаните в комплекса „Знаме на мира“ както и пише произведение за тях, което нарича „Концерт за камбани“, настройва своята колекция от метални и дървени клепала в хроматичен вид, както и различни звънци.
  • През 1972 година защитава дисертация за присъждане на научна степен „кандидат на изкуствознанието“ с труда си „Методика на обучението по ударни инструменти“.
  • Внася първия вибрафон в България.
  • Неговата докторска дисертация е публикувана през 1986 година в популярен вид под заглавието „Камбани, клепала и овчарски звънци в България“, като книгата съдържа не само снимки и информация за камбаните и клепалата, а и аудио запис на съответните в резултат на научната му експедиция из цялата страна, при която обикаля всички църкви и манастири.
  • През 1976 година създава свой собствен камерен перкусионен ансамбъл по подобие на така наречените „Страсбургски перкусионисти“ /първият професионален перкусионен ансамбъл в Европа/. Ансамбълът, който Палиев ръководи, е наречен „Полиритмия“ и се състои само от ударни инструменти. В него вземат участие студенти, завършили Музикалната академия, като и двете му дъщери.
  • Проф. Палиев журира множество конкурси за ударни инструменти, като гост лектор преподава в консерваториите в Страсбург и Сейнт Сов – Франция; Хамбург и Виртсбург-Германия; Тесалоники-Гърция; Люксембург, Полша, Русия и др.
  • Негови произведения са били избирани в програмата на най-престижния конкурс за ударни инструменти в Люксембург First International Competition for Percussion Ensembles-Luxembourg има негови публикации във Франция, Германия-издателство Simrock и в Америка-издателство Honeyrock, поддържал е връзки с различни композитори и професори по ударни извън страната, насърчавал е както своите ученици да свирят, така и българските композитори да пишат произведения за ударни инструменти, участва в различни огранизации като например световната перкусионна организация в САЩ Percussive Arts Society /P.A.S/, за която пише 2 публикации „Българска ритмика“ и „Ударните инструменти в България.“
  • Макар че преди него в консерваторията е имало още 3-ма преподаватели по ударни, поради своя огормен принос в сверата на ударните, Палиев е наричан от своите ученици и последователи основател на школата по ударни инструменти в България.

Емил Табаков споменава в свое интервю: ".. до появата на Палиев ние не знаехме какъв потенциал имат ударните инструменти и че може да се стига до такава виртуозност на тях.."

Jean Paul Vanderishe в статията си „Великите Перкусионисти“ – част от френската енциклопедия „Каво знаем за ударните инструменти“ пише:

"...Проф.Др.Д.Палиев свири, композира и преподава ударни инструменти в музикален стил ценен за цяла Европа.Той развива точно тези човешки качества които са най-важното нещо за музикалното изкуство...."

ШколиРедактиране

като авторРедактиране

  1. Систематичен курс за ударни инструменти
  2. Метроритмичен буквар
  3. Систематичен курс за малък барабан
  4. Систематичен курс за тимпани
  5. Систематичен курс за забавна, танцова и народна музика /за комплект барабани/
  6. Школа за тъпан
  7. Систематичен курс за ксилофон, вибрафон, маримба и глокеншпил
  8. Ансамблови упражнения за ударни инструменти
  9. Пиеси за ксилофон

като съставител или редакторРедактиране

  1. Транскрипции за ксилофон
  2. Пиеси за ударни инструменти от български композитори /1 и 2-част/
  3. Виртуозни студии за ударни инструменти

КнигиРедактиране

  1. Методика на обучението по ударни инструменти
  2. Камбани, клепала и овчарски звънци в България

КомпозицииРедактиране

Едни от най-емблематичните произведения на Палиев са:

  1. Картини от Страсбург /за перкусионен ансамбъл/
  2. Фолклорни сцени /за перкусионен ансамбъл/
  3. Картини от България /за перкусионен ансамбъл/
  4. Дяволски танц /тимпани, малък барабан, том-томи, идеофонни инструменти/
  5. Фолклорна сюита за тимпани /за тимпани/
  6. Фолклорна сюита за малък барабан / за малък барабан/
  7. Тринадесет вариации върху „Полегнала е Тудора“ / соло маримба/
  8. Сюита за тъпан / за тъпан/
  9. Студио Търговище-84 /соло за комплект барабани с акомапнимент на пиано/
  10. Игри и Миражи /пиеси за соло вибрафон/
  11. Шега /без музикални инструменти, изпълнителите използват подръчни средства найлонови торбички, пукане на балони и др./