Добродан
Добродан е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.
| Добродан | |
  Добродан  Добродан | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 327 души[1] (15 март 2024 г.) 14,8 души/km² |
| Землище | 22,12 km² |
| Надм. височина | 338 m |
| Пощ. код | 5658 |
| Тел. код | 06968 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 21590 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Троян Донка Михайлова (БСП за България; 2011) |
География
редактиранеСело Добродан е разположено на 15 км от основата на Средна Стара планина. Прикътано е между два успоредни хълма в посока изток-запад. Река Осъм прорязва най-западната част на селото. Землището се простира на 24 км, редуват се леко наклонени склонове, идеални речни тераси и лесно проходими хълмове, обрасли с широколистни гори.
Селото има прастара история. Тук е кръстовището на пътищата от Дунав до Бяло море. До северозападната му граница е било римското селище Состра, а в самото землище на селото се намира местността Малко кале[2] с останки от римска крепостна стена. Друга местност в землището на селото, Голямото кале, вероятно е било античен некропол.
Население
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 343 | 100,00 |
| Българи | 240 | 69,97 |
| Турци | 32 | 9,32 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 66 | 19,24 |
Религии
редактиранеВ с. Добродан преобладават християните, но има и много мюсюлмани. Трябва да се помни от поколенията, че още от първите си години в селото хората живеят задружен живот. Църквата в с. Добродан носи името на Свети Димитър. Всяка година на 26 октомври (Димитровден) се прави сбор, отслужва се света литургия и се черкува цялото село.
Природни и културни забележителности
редактиранеХрам "Св. Вмчк. Димитър" :В края на 19 век населявано и от християни и от мюсюлмани, се сдобиват със своя църква. Строител на храма е майстор Деньо Денев от Трявна, а покривната конструкция е дело на местните строители Атанас Райковски и Илия Калеешки. Големите икони са рисувани от Рачо Тихолов през 1900 година. В църквата се пазят две по-стари икони, изобразяващи Христос и Св. Богородица, рисувани през 1834 година от Цаню Захариев.
Паметник на загиналите във войните (руско-турската, съюзническата и първата световна) Намира се в центъра на селото. Издигнат по инициатива на роднините на убитите. Открит през месец септември 1919 година.
Личности
редактиране- Стойко Чавдаров (р. 1926), български политик от БКП
- доц. д-р Веселин Кисьов (1930-1993), виден български учен; поставя началото на изучаването на телемеханика и крайни автомати; оглавява катедра биотехника в МЕИ[4][5]
История
редактиране| Номер | Име | Години |
|---|---|---|
| 1. | Илия Данов | 1878 - 1882 |
| 2. | Иван Данов | 1882 - 1886 |
| 3. | Пенчо Доньов | 1886 - 1888 |
| 4. | Данчо Иванов Данов | 1888 - 1895 |
| 5. | Пенчо Цанков Малевски | 1895 - |
| 6. | Дули Христов Бороджиев | - 1905 |
| 7. | Данчо Иванов Данов | 1905 - |
| 8. | Марин Илиев | 1913 - 1914 |
| 9. | Марин Димитров Кисьов | 1914 - 1919 |
| 10. | Мачо Пенчев | 23.02.1919 - 14.04.1919 |
| 11. | Пенчо Цанков Малевски | 14.05.1919 - 02.02.1920 |
| 12. | Тотко Стойков | 02.02.1920 - 10.07.1920 |
| 13. | Дочо Димитров Кисьов | 01.11.1920 - 02.12.1921 |
| 14. | Найден Калчев | 02.12.1921 - 13.05.1922 |
| 15. | Мичо Илиев Панамски | 19.05.1922 - 06.09.1922 |
| 16. | Христо Михов | 06.09.1922 - 16.03.1923 |
| 17. | Мичо Илиев Панамски | 16.02.1923 - 14.10.1923 |
| 18. | Иван Марков Данов | 14.10.1923 - 05.05.1925 |
| 19. | Христо Василев Христовски | 14.05.1925 - 03.09.1925 |
| 20. | Керим Мустафов | 03.09.1925 - 17.01.1927 |
| 21. | Христо Димитров Христов | 1927 |
| 22. | Георги Илиев Панамски | 18.10.1927 - 20.09.1928 |
| 23. | Христо Василев Христовски | 1928 - 1930 |
| 24. | Илия Ангелов Данов | 1930 - 1930 |
| 25. | Дочо В. Кисьов | 1930 - 1931 |
| 26. | Васил Маринов Кожухаров | 1931 |
| 27. | Христо Д. Кисьов | 01.12.1931 - 03.09.1933 |
| 28. | Марин П. Райковски | 1933 |
| 29. | Георги Илиев Панамски | 1934 |
| 30. | Илия Ангелов Данов | 1937 - 1938 |
| 31. | Илия Маринов Радевски | (км. наместник) |
| 32. | Христо В. Кожухаров | (км. наместник) |
| 33. | Илия Йоцов Панамски | (км. наместник) |
| 34. | Илия Лалев Данов | (км. наместник) |
| 35. | Илия поп Димитров | 1941 - 1943 |
| 36. | Марин Колев Семерджиев | 1944 - 1950 |
| 37. | Цочо Иванов Петров | 1950 - 1952 |
| 38. | Кънчо Минков Калеешки | 1952 - 1955 |
| 39. | Станьо М. Станев | 1955 - 1963 |
| 40. | Иван П. Стоянов | 1963 - 1967 |
| 41. | Мичо Иванов Панамски | 1967 - 1973 |
| 42. | Цочо В. Калеешки | 1973 - 1975 |
| 43. | Недялко Цочев Чавдаров | 1975 - 1978 |
| 44. | Пенко П. Чавдаров | 1978 - 1990 |
| 45. | Дора Чавдарова | 1990 |
| 46. | Маргарита Д. Багарова | 1992 - 1995 |
| 47. | Пенко П. Чавдаров | 1996 - 1999 |
| 48. | Христо Иванов Данов | 2000 - |
| 49. | Марияна Троанска | - (км.наместник) |
| Номер | Име | Години |
|---|---|---|
| I. Нередовни | ||
| 1. | Йоцо Панамски | 1883 - 1885 |
| II. Редовни | ||
| 2. | Петко Радев Дудевски | 1888 - 1890 |
| 3. | Стана Данчева Попова | 1920 - 1940 |
| 4. | Христо Маринов Доневски | 1920 - 1922 |
| 5. | Василка Тодорова | 1922 - 1926 |
| 6. | Иван Данчев Райковски | 1923 - 1946 |
| 7. | Мария Куцарова | 1932 - 1936 |
| 8. | Мария Поп Димитрова | 1923 - 1937 |
| 9. | Тодор В. Кисьов | 1932 - 1966 |
| 10. | Пенчо Василев Кожухаров | 1953 - 1975 |
| 11. | Марин Христов Пацеков | 1935 - 1942 |
| 12. | Мара Янкова Петкова | 1936 - 1965 |
| 13. | Цветана Първанова Ганкова | 1952 - 1965 |
| 14. | Ганко К. Ганков | 1952 - 1962 |
| 15. | Тома Димитров Кисьов | 1960 - 1971 |
| 16. | Костадина П. Кисьова | 1960 - 1989 |
| 17. | Радю Дочев Кисьов | 1963 - 1985 |
| 18. | Минко Илиев Данчев | 1964 - 1970 |
| 19. | Еленка В. Данчева | 1967 - 1984 |
| 20. | Васил Христов Василев | 1968 - 1970 |
| 21. | Ана Радева Кисьов | 1982 - 1988 |
| 22. | Даниел Радев Кисьов | 1985 - 1988 |
| Номер | Име |
|---|---|
| 1. | Георги Иванов |
| 2. | св. Димитър Илиев Данов |
| 3. | йеромонах Кирил /Христо Данов/ |
| 4. | арх. Натанаил /Данчо Марков Данов/ |
| 5. | св. Христо Ковачев |
| 6. | Борис Кошутов |
Други
редактиранеВ селото има Дом за стари хора.
Външни препратки
редактиране- Живкова В. Селото. Социологически анализ. София: Партиздат, 1989.
- Живкова В., Т. Ив. Живков. Локус и универсум. София: АЛЯ, 2001.
- Кисьов Р. Добродан. Троян: АЛЯ, 2004.
- Кожухаров П. Вечното завръщане към Добродан (спомени на учителя). Троян: АЛЯ, 2014.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Балболова-Иванова М. Средновековното укрепено селище и некропол в м. Малкото кале при с. Добродан, Троянска селищна система. – Културно-историческото наследство на Троянския край. Т. 1. С., 1988
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Страница на Доц. д-р Веселин Тодоров Кисьов
- ↑ Технически Университет Факултет Автоматика
