Добромирка
Добромирка е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово.
| Добромирка | |
|---|---|
  Добромирка  Добромирка |
|
| Общи данни | |
| Население | 626 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 42,247 km² |
| Надм. височина | 463 m |
| Пощ. код | 5430 |
| Тел. код | 06738 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 21628 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
|
Община - кмет |
Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ) |
|
Кметство - кмет |
Добромирка Боню Петков (ГЕРБ) |
ИсторияРедактиране
Добромирка е едно от малкото села в България, което въпреки превратностите на историята не е променяло своето славянско име. Неговата история по преки и косвени данни като селище води началото си от годините на Второто българско царство. А живот на Добромирското землище е имало от най-дълбока древност.
С договор тази мисия бе предложена на историчката Мария Донева – специалист-историк в Института за история при БАН. Най-ранен интерес към миналото на Добромирка се проявява в областта на етнографията. Дипломната работа на студентката М. Момчева, посветена на тази тема, се намира в Университетската библиотека на София.
През 1971 г. във в. „Росица“ е отпечатана статия на Иван Гунев „Из далечното минало на Добромирка“. От същия автор през 1977 г. в ОДА – Габрово е внесен ръкопис, посветен на осемдесетгодишнината на читалището в с. Добромирка. Екземпляр от този ръкопис е внесен и в читалищната библиотека. И по други поводи се докосва миналото на Добромирка... Във връзка с кръгли годишнини от основаването на местна организация на БКП и Работническия младежки съюз (РМС) в селото изнасят доклади с проучвания за миналото на тези организации Доню В. Донев и Димитрина Тотева. Много тържествено се отпразнува и стогодишнината на училището „Христо Ботев“. Доклад за миналото на училището чете Белчо Варсев – бивш негов директор. Докладът е отпечатан в брошура „С поглед към бъдещето“ през май 1984 г.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Добромирка е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]
ЛичностиРедактиране
- Ангел Тодоров (р. 1922) – политик от БКП
- Димитър Генчев – поет
- Кунчо Грънчаров (1906–1990) – самоук художник
- Владимир Пенев (р. 19.02.1956, Димитровград) – художник, завършил „Живопис“ при проф. Светлин Русев в Художествената академия
- Пеньо Пенев (1930–1959) – поет
- Нено Станев Цървуланов (1877-1925) – лекар, общественик и журналист. Член на БКП (от 1908). Учил медицина в Цюрих (Швейцария), завършил във Вюрцбург (Германия). Идеите на комунизма възприема в Швейцария под влияние на руската революционна емиграция. Работил като психиатър в Александровската болница в София. Изтъкнат комунист и синдикален деец. Един от основателите на Съюза на мед.-сан. работници и негов секретар до разтурянето му (1919—1923), главен редактор на органа на съюза „Медико-санитарен работник“ (1922—1923). Участвал в санитарната подготовка на Септемврийското въстание през 1923 г. Убит от полицията.
- Христо Баев (оперен и оперетен певец, тенор) (Добромирка, 15.08.1922 – Кобленц, 26.08.1983)[2] [3]
БележкиРедактиране
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
- ↑ Kutsch-Riemens, Großes Sängerlexikon, Bern 1991, ISBN 3-317-01763-5, с. 1076
- ↑ www.tamino-klassikforum.at
