Добромирка
Добромѝрка е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.
| Добромирка | |
|---|---|
  Добромирка  Добромирка |
|
| Общи данни | |
| Население |
576 души[1] (15 юни 2020 г.) 13,6 души/km² |
| Землище | 42,247 km² |
| Надм. височина | 463 m |
| Пощ. код | 5430 |
| Тел. код | 06738 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 21628 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
|
Община – кмет |
Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Добромирка Боню Петков (ГЕРБ) |
ГеографияРедактиране
Село Добромирка се намира на около 23 km север-северозападно от центъра на град Габрово и 14 km изток-североизточно от град Севлиево. Разположено е в Предбалкана, в североизточното подножие на Севлиевските височини, край река Сушица, ляв приток на река Негованка.[2] Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са предимно сиви горски.[2] Надморската височина в центъра на селото при сградата на кмегството е около 392 m.
От минаващия южно от Добромирка първокласен републикански път I-4 (съвпадащ с Европейски път Е772) се отделя на север и минава през селото третокласният републикански път III-405, който на север след селата Вишовград и Бяла черква минава през град Павликени и продължава до град Свищов.
В землището на Добромирка има три язовира.[3]
Населението на село Добромирка, наброявало 3219 души при преброяването към 1934 г., намалява до 1141 към 1992 г. и до 613 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[4]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 727 лица, за 510 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 134 – към „турска“, за 44 – към ромска, за 34 не е даден отговор и за останалите няма данни в източника.[5]
ИсторияРедактиране
В околностите на Добромирка има следи от римски път. Добромирка е старо селище, съществувало преди падането на България под османско владичество. Споменава се в османотурски документи от средата на XV век.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Добромирка е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
Архивни документиРедактиране
Във фондовете на Държавния архив Габрово[7] се съхраняват документи от съответни периоди на/за:
- Списък на фондове от масив „K“:
- – Кредитна кооперация „Правда“ – с. Добромирка, Габровско; фонд 317K; 1924 – 1944;
- – Групов фонд „Училища“ – с. Добромирка, Габровско; фонд 631K; 1890 – 1944;
- – Народно читалище „Пробуда“ – с. Добромирка, Габровско; фонд 795K; 1895 – 1979;
- Списък на фондове от масив „С“:
- – Обща трудово-производителна кооперация „Занкооп“ – с. Добромирка, Габровско; фонд 183; 1951 – 1957;
- – Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Завета на 4-та партизани “– с. Добромирка, Габровско; фонд 533; 1948 – 1958; 1978 – 1993; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Добромирка“ в ликвидация – с. Добромирка, Габровско (1992 – 1995);
- > Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Добромирка“ – с. Добромирка, Габровско (1990 – 1992);
- > Колективно земеделско стопанство (КЗС) – с. Добромирка, Габровско (1989 – 1990);
- > Селскостопанска бригада (ССБ) – с. Добромирка, Габровско (1988 – 1989);
- > Клоново стопанство – с. Добромирка, Габровско (1978 – 1983);
- > Животновъдно-фуражна бригада (ЖФБ) – с. Добромирка, Габровско (1984 – 1987);
- > Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Завета на 4-та партизани“ – с. Добромирка, Габровско (1950 – 1958);
- – Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Завета на 4-та партизани“– с. Добромирка, Габровско; фонд 534; 1959 – 1965;
- – Народно читалище „Пробуда“ – с. Добромирка, Габровско; фонд 857; 1944 – 2005;
- – Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Добромирка, Габровско; фонд 1090; 1944 – 1992; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Добромирка, Габровско (1944 – 1991);
- > Основно училище „Христо Ботев“ – с. Добромирка, Габровско (1991–);
- – Потребителна кооперация „Иван Стефанов“ – с. Добромирка, Габровско; фонд 1143; 1943 – 1980; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Кредитна кооперация „Правда“ – с. Добромирка, Габровско (1945 – 1948);
- > Всестранна кооперация „Правда“ – с. Добромирка, Габровско (1948 – 1952);
- > Селкооп „Правда“ – с. Добромирка, Габровско (1952 – 1958);
- > Потребителна кооперация „Правда“ – с. Добромирка, Габровско (1958 – 1978);
- > Потребителна кооперация „Иван Стефанов“ – с. Добромирка, Габровско (1978 – 1980);
- – Механичен завод „28 март“ – с. Добромирка, Габровско; фонд 1248; 1966 – 1975; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Промишлено предприятие „Фин мебелен обков“ – с. Добромирка, Габровско (1966 – 1968);
- > Държавно промишлено предприятие „28 март“ – с. Добромирка, Габровско (1969 – 1970)
- > Завод „28 март“ – с. Добромирка, Габровско (1971 – 1975)
- > Фабрика „28 март“ – с. Добромирка, Габровско (1976 – 1980)
- > Механичен завод „28 март“ – с. Добромирка, Габровско (1980 – 1991)
- > Еднолично дружество с ограничена отговорност „Добромирка“ – с. Добромирка, Габровско (1991–)
- – Държавно земеделско стопанство – с. Добромирка, Габровско; фонд 1279; 1965 – 1978;
- – Селски здравен участък – с. Добромирка, Габровско; фонд 1592; 1959 – 1973; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Участъкова здравна служба – с. Добромирка, Габровско (1944 – 1948);
- > Селски здравен участък – с. Добромирка, Габровско (1949 – 1979)[8]
Обществени институцииРедактиране
Село Добромирка към 2020 г. е център на кметство Добромирка.[9][10]
В село Добромирка към 2020 г. има:
- действащо читалище „Пеньо Пенев – 1895“;[11][12]
- действащо общинско основно училище „Христо Ботев“;[13]
- православна църква „Свети Димитър“;[14]
- пощенска станция.[15]
ЗабележителностиРедактиране
ЛичностиРедактиране
- Ангел Тодоров (р. 1922) – политик от БКП.
- Димитър Генчев – поет.
- Кунчо Грънчаров (1906 – 1990) – самоук художник.
- Владимир Пенев (р. 19.02.1956, Димитровград) – художник, завършил „Живопис“ при проф. Светлин Русев в Художествената академия.
- Пеньо Пенев (1930 – 1959) – поет.
- Нено Станев Цървуланов (1877 – 1925) – лекар, общественик и журналист.
- Христо Баев (оперен и оперетен певец, тенор) (Добромирка, 15.08.1922 – Кобленц, 26.08.1983).[16][17]
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ а б в Енциклопедия "България", том 2, стр. 383, Издателство на БАН, София, 1981 г.
- ↑ „Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Добромирка, поземлени имоти 21628.142.5, 21628.212.10 и 21628.226.15 (част; поделен със село Буря 07082.42.249), язовири“, archived from the original on 2018-09-08, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен 2020-11-27
- ↑ Справка за населението на с. Добромирка, общ. Севлиево, обл. Габрово
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., община Севлиево, село Добромирка
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
- ↑ Създава се през 1929 г. като Участъков здравен пункт.
- ↑ Справка за събитията за кметство Добромирка, общ. Севлиево
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Габрово, Кметство Добромирка
- ↑ Детайлна информация за читалище „Пеньо Пенев – 1895“, село Добромирка, община Севлиево, област Габрово
- ↑ Информационна карта за 2019 г., читалище „Пеньо Пенев – 1895“, село Добромирка, община Севлиево, област Габрово
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Христо Ботев“, село Добромирка, община Севлиево, област Габрово
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Севлиевска духовна околия, село Добромирка
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5430 Добромирка
- ↑ Kutsch-Riemens, Großes Sängerlexikon, Bern 1991, ISBN 3-317-01763-5, с. 1076
- ↑ www.tamino-klassikforum.at