Добромирци
Добромирци е село в Южна България. То се намира в община Кирково, област Кърджали.
| ДОБРОМИРЦИ | |
 На влизане в Добромирци | |
  ДОБРОМИРЦИ  ДОБРОМИРЦИ | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 684 души[1] (15 март 2024 г.) 191 души/km² |
| Землище | 3,583 km² |
| Надм. височина | 360 m |
| Пощ. код | 6861 |
| Тел. код | 03676 |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 21631 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Кирково Шинаси Сюлейман (ДПС; 2015) |
| Кметство – кмет | Добромирци
Айше Сюлейман ДПС |
| Адрес на общината | |
| 6884, Кирково, ул."Дружба" №1, община Кирково, област Кърджали | |
| Уебсайт | https://www.kirkovo.bg/?pid=5,24 |
| Добромирци в Общомедия | |
География
редактиранеСело Добромирци се намира в планински район.
История
редактиране
През 1915 г. с. Емирлер / с. Добромирци / е общински център и е включена към Даръдерска околя и Гюмюрджински окръг. С щат един кмет ,един помощник кмет, един писар и един полски пазач. В обхвата на общината са включени селата, Долен, Кушла, Пресека, Горски Извор, Здравчец, Добринци, Генерал Гешево, Каялоба и Добромирци. С население около 3000 души. Кмет през това време е Садък Али Беюв. През 1916 г. кмет за кратко време е назначен Халил Ходжа от с. Чатак / дн. с. Пресека/. Господин Местан Юсеин е кмет на Емирленска община в периода от 01.01.1917 г. до смъртта си 27.12.1917 г.
Образование
В училището в с. Добромирци за пръв път се открива седми клас през есента на 1950 г., като освен момчета се записват и първите ученички през 1950 г. В същата година е открита и първата трапезария към училището осигурява топла закуска на всички ученици. В началото на 1954 година се открива новата сграда и за патрон на училището е прието да е Георги Димитров. През 1959 г. се откриват общежитие и столова за учениците. Две години по късно училището е електрифицирано. Директор на училището е Цвятко Борисов Цветков от с. Дългоделци, община Якимово, област Монтана. На следващата година ТКЗС-то подарява за училището нова модерна радиоуредба.
Народно читалище "Христо Ботев" с. Добромирци
Народно читалище "Христо Ботев" с. Добромирци, окр. Кърджалийски е основано през 1952 година от младежкото дружество. Първият читалищен секретар - библиотекар е Мухедин Алиев.
При основаването читалището се разполагало в една изселническа къща. Библиотеката започнала своята дейност с 1600 тома книги, които книги са били закупени от околийския комитет на ДСНМ - гр. Момчилград. Библиотеката има близо 1200 тома книги. Към края на 1954 година в библиотеката е имало 150 читателя, а от първи януари до 25 дек. 1977 година библиотеката имала 450 читатели. При основаването читалището не е разполагало с парични средства. В първите години читалището не е развивало никаква културно - масова дейност, а после организирало изложби, обсъждане на филми и книги.
Читалищен секретар - библиотекар през периода 1977 - 1984 година е М.. А.....в. При основаването читалището се е разполагало в една изселническа къща. Библиотеката започнала своята дейност с 1600 тома книги, които били закупени от ОК на ДСНМ гр. Момчилград. При основаването читалището не разполагало с никакви парични средства и не развивало никаква културно - масова дейност. Впоследствие е разнообразна - организиране на изложби, читателски конференции, обсъждане на книги и филми, изнасяне на художествени програми, хореографски спектакли, куклен театър и други.
В началните години от дейността на читалището фондът на библиотеката е бил малък, но постепенно се е увеличил.
Дом за деца с душевни недъзи
Домът е открит на 01.08.1965 година в бивша сграда на съвета. От начало с 20 места впоследствие са построени четири отделения с капацитет 85 места. Приемани са деца от цялата страна момичета от 10 до 18 години с най-тежка степен на олигофрения. Децата са разделени на групи от 15 до 17 деца и лежащ сектор 20 деца. С тези деца с по-леки заболявания са провеждани елементарни педагогически занимания.
В местността „Чорбаджилар“ край селото се намират издигащи се и днес над земята останки от късноантична църква. На няколкостотин метра югозападно се виждат останки от друга църква, а на километър северозападно, на възвишението Папаз тепе, има останки от крепост и църква. Тези археологически обекти не са проучвани подробно, като според някои данни те може да са свързани с нелокализирания епископски център Севастополис.[2]
Старото име на селото е Емирлер.[2]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 359 | 100,00 |
| Българи | 3 | 0,83 |
| Турци | 275 | 76,60 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 8 | 2,22 |
| Неотговорили | 73 | 20,33 |
Религии
редактиранеНаселението е почти изцяло мюсюлманско.
Редовни събития
редактиране- Всяка година с дарения от жители на селото се прави мевлид, на който се канят гости от съседни села и от чужбина.
- По време на Рамазан байрам и Курбан байрам много жители се връщат в селото от гурбет, за да посрещнат празника със своите близки.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 146.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
