Добрушево

селище в Република Северна Македония

Добрушево (на македонска литературна норма: Добрушево) е село в югозападната част на Северна Македония, община Могила.

Добрушево
Добрушево
— село —
      
Герб
Панорама на Добрушево 2.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1686° с. ш. 21.4825° и. д.
Добрушево
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Надм. височина595 m
Население624 души (2002)
Пощенски код7215
Добрушево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в на 595 m надморска височина в Битолското поле, на левия бряг на Църна, на 24 km североизточно от Битоля и на 14 km от общинския център Могила.[1]

ИсторияРедактиране

Според местната легенда селото носи името на основателя си Добруш.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Добрушево е населявано от 590 жители, всички българи.[2]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добрушово има 384 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война 2 души от Добрушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

По време на Първата световна война Добрушово е център на община в Битолска селска околия и има 575 жители.[6]

Църквата в селото „Възнесение Господне“ е възобновена в 1924 година.[7]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил П. Кондов от Прилеп е български кмет на Добрушево от 24 април 1944 година до 9 септември 1944 година. След това кметове са Кръсто Ив. Билянов от Струга (10 септември 1941 - 21 март 1942) и Войдан Ст. Бимбилов от Велмей (23 декември 1942 - 2 септември 1944).[8]

Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, Демир Хисар, Европа и презокеанските земи.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 624 жители македонци.[9] До 2004 година Добрушево е център на самостоятелна община.

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 922 1069 1183 1104 1055 907 646 624
Националност Всичко
македонци 624
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Добрушево
  •   Иван П. Марков, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина[10]
  •   Стефан Охридски и Македонски (р. 1955), глава на Македонската православна църква
  •   Стойче Блажев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина[11]
Починали в Добрушево
  •   Тодор Иванов Чомаков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]

БележкиРедактиране

  1. а б в Добрушево. // Мој Роден Крај. Посетен на 25 ноември 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4
  7. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  8. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-12-23 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 427.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 87.
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 14