Добрушево

селище в Република Северна Македония

Добрушево (на македонска литературна норма: Добрушево) е село в югозападната част на Северна Македония, община Могила.

Добрушево
Добрушево
— село —
      
Герб
41.1686° с. ш. 21.4825° и. д.
Добрушево
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Надм. височина595 m
Население624 души (2002)
Пощенски код7215
Добрушево в Общомедия

География

редактиране

Добрушево е разположено в областта Пелагония на 595 m надморска височина в Битолското поле, на левия бряг на Църна, на 24 km североизточно от Битоля и на 14 km от общинския център Могила.[1] Селото е купно. Отделните махали носят имената на родовете в селото - Бубрековска, Лисковска, Пупевска маала и т.н.[2]

Според местната легенда селото носи името на основателя си Добруш.[1] Смята се, че първи се заселват предците на рода Дурашовци, следвани от Чурлиновци и Тушевци.[3]

В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 25 ханета (домакинства) в Добрушево дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша. В друг сиджил, от юли 1622 година е отразено съдебно дело за дължима сума между жителя на Битоля Солак Джафер и четирима жители на Добрушево - Петко, син на Митан, Миле, син на Мите, Петко, син на Стойко и Стоян, син на Петко.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добрушево е населявано от 590 жители, всички българи.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добрушево е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 68 къщи.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добрушово има 384 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

При избухването на Балканската война 2 души от Добрушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

По време на Първата световна война Добрушово е център на община в Битолска селска околия и има 575 жители.[10]

През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[11] Църквата в селото „Възнесение Господне“ е възобновена в 1924 година.[12]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил П. Кондов от Прилеп е български кмет на Добрушево от 24 април 1944 година до 9 септември 1944 година. След това кметове са Кръсто Ив. Билянов от Струга (10 септември 1941 - 21 март 1942) и Войдан Ст. Бимбилов от Велмей (23 декември 1942 - 2 септември 1944).[13]

Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, Демир Хисар, Европа и презокеанските земи.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 624 жители македонци.[14] До 2004 година Добрушево е център на самостоятелна община.

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 922 1069 1183 1104 1055 907 646 624
Националност Всичко
македонци 624
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
Родени в Добрушево
  •   Иван П. Марков, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина[15]
  •   Стефан Охридски и Македонски (р. 1955), глава на Македонската православна църква
  •   Стойче Блажев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина[16]
Починали в Добрушево
  •   Тодор Иванов Чомаков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[17]
  1. а б в Добрушево // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
  2. Трифуноски; Јован Ф. Битољско-Прилепска котлина : антропогеографска проучавања, Београд, 1998, с. 147.
  3. Трифуноски; Јован Ф. Битољско-Прилепска котлина : антропогеографска проучавања, Београд, 1998, с. 148.
  4. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49, 79-80. По това Петко Митан е починал; жителите на Добрушево печелят съдебното дело.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  10. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4
  11. Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 50.
  12. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  13. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  14. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007 
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 427.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 87.
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 14