Довища

селище в Гърция

Довѝща (на гръцки: Εμμανουήλ Παππάς, Емануил Папас, до 1933 Παππάς, Папас,[1] до 1927 Δοβίστα, Довиста[2]) е село в Гърция, дем Емануил Папас, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 1121 жители.

Довища
Εμμανουήλ Παππάς
— село —
Църквата „Свети Христофор“, построена в 1912 г.
Църквата „Свети Христофор“, построена в 1912 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Дарнакохория
Надм. височина 233 m
Население 1121 души (2001)
Довища в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 17 километра източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле в южното подножие на планината Змийница (Меникио).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е патронимично, вероятно от начално *Духовища, от прилагателното Духов от личното име Духо, възможно и от Дуко.[3]

В Османската империяРедактиране

През XIX век Довища е голямо гръцко дарнашко село, числящо се към Сярската кааза на Отоманската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Добица (Dobitza) живеят 2320 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дувища (Douvischta) е посочено като село с 212 домакинства, като жителите му са 600 гърци.[5]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Довища, голямо село на И от Сяр при полите на Боздаг. Пътят 3 часа е добър и прав. Жителите на това село са доста разбудени; нямайки достатъчно земя за обработване, отиват по другите села на работа. В Довище се обработват жита, грозде, памук и тютюн. Има гръцка църква и гръцко училище. 230 къщи с 1100 жители дърнаци.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1500 жители гърци.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Довища (Dovichta) се състои от 1400 жители гърци и в селото работи гръцко начално училище.[8]

Селото заедно с околните дарнашки села Субашкьой и Везник е основна база на гръцките андартски чети на Андреас Макулис и Стратис Адрамитиотис. В селото има голям гръцки революционен комитет, който поддържа складове за оръжие, а жителите му пренасят оръжието през Орфанския залив.[9]

В ГърцияРедактиране

Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от части на Българската армия. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

През 1927 година селото е прекръстено на Папас, а в 1933 година на Емануил Папас.[10]

ЛичностиРедактиране

 
Бюст на Емануил Папас в Атина
Родени в Довища
Починали в Довища

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 114.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 123.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 838 - 839.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  9. Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο Μακεδονικός αγώνας στο Νομό Σερρών. Σέρρες, 2012. σ. 144. Посетен на 17 октомври 2013 г.
  10. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012