Отваря главното меню

Договорът от Тордесиляс (на испански: Tratado de Tordesillas; на португалски: Tratado de Tordesilhas) е споразумение между Кралство Испания и Кралство Португалия за разпределението на сферите на влияние в света между двете държави.

Малко преди това е сключена личната уния между Кралство Кастилия и Кралство Арагон, скрепена с династическия брак между монарсите Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски. Споразумението е сключено на 7 юни 1494 г. в испанското село Тордесиляс[1]. Ратифициран от Испания на 2 юли 1494 г., а от Португалия – на 5 септември същата година. Одобрен с була на папа Юлий II от 1506 г.[2]

((ru)) Разделението на света между Испания и Португалия

Съдържание

Разделителна линияРедактиране

Договорът определя разделителната линия Inter caetera установена една година по-рано в була на папа Александър VI – 38° западна дължина по Гринуич. Мислената линия пресича меридиално Атлантическия океан, като по настояване на португалската страна е преместена от 100 на 370 левги (1770 км, 1100 мили) западно от Кабо Верде – на картата е означена със съвременния меридиан 49°32'56" западна дължина по Гринуич, който се нарича още „папския меридиан“. Новооткритите морета и земи на изток от тази линия се определят за владение на Кралство Португалия, а на запад — на Кралство Кастилия и Арагон (Испания).[3]

ПредисторияРедактиране

Папите Николай V и Калист III в годините около превземането на Константинопол (1452-1456) дават право на Португалия да владее земите на юг и на изток от нос Бохадор „до индийците“. Кастилия признава това право през 1479 г., а през 1481 г. Сикст IV със своята була „Aeterni regis“ потвърждава това право на Португалия за цялата земя разположена на юг от Канарските острови.

Завръщането на Христофор Колумб от първата му експедиция и новината, че той е открил „Западните Индии“, разтревожва Португалия, понеже откритието я лишава от предварително установеното ѝ право като условие по териториалните ѝ права съгласно папските були. Кастилия обаче отказва да признае папското възлагане, като противопоставя като правно основание аргумента на правото на първо откритие. Разрешаването на възникналия конфликт между двете страни относно правата върху територията открита от Колумб може да бъде решен само от главата на католическата църква, чието окончателно решение намира потвърждение и разрешение с договора от Тордесиляс.

ИзпълнениеРедактиране

Мислената разделителна линия е условна, но прокарването ѝ има значение за неутрализиране на възникващите конфликти между страните по отношение на последвалите я Велики географски открития. Когато през 1500 г. Педру Кабрал открива Бразилия, става ясно, че тя е подарена от Испания, тъй като „папския меридиан“ е изместил на запад бъдещите ѝ владения. Изпълнението на договора се усложнява неимоверно, когато Фернандо Магелан открива необятното пространство на Тихия океан след завръщането на членовете на екипажа му от първото околосветско пътешествие през 1519-1522 г.

Откритието на Магелан за сферичната форма на Земята поставя страните пред необходимостта да определят и „папския антимеридиан“ или „източния папски меридиан“ за разграничение на владенията им. Това става със Сарагоския договор от 1529 г., като другата линия на разграничение е установена на 297,5 левги (1423,175 km) източно от Молукските острови (отчетено от най-източната точка на северния остров Ваигео [4]), близо до меридиана 145° източна дължина по Гринуич. Съгласно споразумението, линията трябва да минава между остров Гуам и Марианските острови [5], тогава наречени Лас Велас и Санто Томе [6]. Земите и моретата на изток от линията са за Испания, а на запад – за Португалия. Освен това договорът одобрява споразумението за продажба от Испания на Португалия на правата на Молукския архипелаг за 350 хиляди дуката.

Западната граница (папският меридиан) също се променя с годините по мнение на различни източници:

 
Ранни разграничителни линии (1495–1545) за Договора от Тордесиляс (1494 г.) – Хенри Харис, 1897 г.
 
Меридианът от Тордесиляс според различни географи
  • 1495 – 45° 37' – Фербер
  • 1502 – 42° 30' – Кантино
  • 1518 – 45° 38' – Енцисо
  • 1524 – 46° 36' (45° 38') – Експерти от Бадахос
  • 1529 (1519) – 49° 45' – Рибейро
  • 1545 – 45° 17' – Овиедо

През XVII век разделителната линия минава от устието на р. Амазонка на юг-югозапад до най-южната точка на Южна Америка.

ПоследствияРедактиране

Трите „ощетени“ и останали без земи, подлежащи на колонизиране европейски морски сили – Нидерландия, Англия и Франция, отказват да признаят споразумението и пристъпват към насърчаване на пиратството като държавна политика.

Договорът от Тордесиляс е денонсиран от страните през 1777 г. по силата на договора от Сан Инделфонсо.

ИзточнициРедактиране

  1. Попов, Николай. Политическа география на Португалската колониална империя. АСКОНИ-ИЗДАТ, 2010. ISBN 978-954-383-033-6.
  2. Davenport, pp. 85, 171
  3. Frances Gardiner Davenport, ed., European Treaties Bearing on the History of the United States and Its Dependencies to 1648 (Washington, DC: Carnegie Institute of Washington, 1917) 107–111.
  4. Остров Ваигео (Молукски острови), карта Wikimapia.
  5. Карта на Марианските острови, 16.01.2012.
  6. Острови Гуам и Рота, карта Wikimapia.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тордесильясский договор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.