Дойранско благотворително братство
Дойранското (Полянинското) благотворително братство „Хаджи поп Теодосий“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Дойран, съществувала в българската столица София.
| Дойранско благотворително братство „Хаджи поп Теодосий“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Основана | 1918 година |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
История редактиране
Дружеството е създадено на 23 ноември 1918 година в София от бежанци от Дойран.[1] Според друга информация Дойранско братство „Полянин“ е учредено в Струмица от Борис Янишлиев, който изработва устава му.[2]
На Учредителния събор на македонските бежански братства от 28 ноември 1918 година до 1 януари 1919 година представители на Дойранското братството са Никола Стоянов и Георги Кулишев.[3]
Делегати на братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФЕО през януари 1923 година са Георги Кулишев, секретаря на братството Стоян Стойков и Х. Харизанов.[4] На 4 март 1923 година се провежда общото годишно събрание на братството. Секретарят Стойков докладва за дейността на братството през изминалата година, а Кулишев за работата и решенията на обединителния конгрес. Избира се ново настоятелство, в което влизат Никола Стоянов, Стоян Стойков, Илия Бугарчев, Благой Хаджипопов, Крум Бояджиев и Спиро Спирдонов. Събранието взема решения за засилване дейността на братството.[5] Общото годишно събрание за 1924 година се провежда на 1 юни.[6] На 8 август тази година е приет изменен устава на братството. На общото годишно събрание към април 1926 година се избират Никола Стоянов като председател, Стоян Стойков подпредседател, Григор Стефов секретар, Т. Зафиров касиер, Йосиф Николов и Илия Стоянов членове на настоятелство, а Христо Хоризков, К. П. Костов и Димитър Бръзицов съставляват контролната комисия.[7]
В изменения устав на братството, приет през 1924 година, пише: „Българите емигранти и бежанци от град Дойран и околията му, както и техните наследници, се организират в братство с име Дойранско (Полянско) благотворително културно-просветно братство „Хаджи поп Теодосий“. Печата на братството е елипсовиден с горния текст в околовръст, а в средата две стиснати длани, а под тях надпис „гр. София, 1916 г.“. Знамето на братството представлява картина на Дойран, а на другата страна надпис „Македония за македонците, София 23 ноември 1923 г.“ и женски образ в средата му. Годишният празник на братството е деня на „Св. св. Кирил и Методий“.[8]
На 11 април 1925 година е избрано ново настоятелство в състав Никола Стоянов (председател), Ст. Стойков (подпредседател), Григор Стефов (секретар), Тошо Зафиров (касиер) и членове Кирил Ил. Наков и Георги Хр. Оджаков.[9] На 4 април 1926 година на общо събрание е избрано настоятелство в състав Н. Стоянов (председател), Ст. Стойков (подпредседател), Гр. Стефов (секретар), Т. Зафиров (касиер) и членове съветници Илия Стоянов и И. Николов.[10]
След Седмия конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации през 1929 година Георги Кулишев от Дойранското братство подписва брошурата „Едно необходимо осветление“.[11]
В управителното тяло на братството през 1936 година влизат Никола Стоянов (председател), Милан Дим. Мурарцалиев (подпредседател), а членове са Илия Христов Стоянов, Борис Дим. Михайлов, Тома Илиев Наков, Петър Георгиев Бугарчев, Христо Иванов Бошнаков и Кирил Кулишев Костов.[12] През 1938 година в ръководството са Никола Стоянов (председател), Милан Дим. Мурарцалиев (подпредседател), Христо Иванов Бошнаков (секретар), Борис Дим. Михайлов (касиер), Илия Стоянов Илиев и Тома Илиев Наков са членове. В контролната комисия са Христо Делев Пецанов (председател), Петър Георгиев Бугарчев (член) и Кирил Кулишев Костов (член).[13]
Към 1941 година председател на братството е Никола Стоянов.[14]
Бележки редактиране
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 557.
- ↑ Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 130.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Годишно сѫбрание // Независима Македония. Година I, Брой 3. 9 мартъ 1923 год. с. 2.
- ↑ Дойранското Браготворително братство // Независима Македония. Година II, Брой 60. 30 май 1924 год. с. 3.
- ↑ Новоизбрано настоятелство // Независима Македония. Година IV, Брой 157. 30 априлъ 1926 год. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 558.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (111). София, СМЕО, 29 май 1925. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (162). София, СМЕО, 11 юни 1926. с. 3.
- ↑ Едно необходимо освѣтление. София, Печатница Борисъ А. Кожухаровъ, 1929. с. 8. Архив на оригинала от 2021-07-28 в Wayback Machine.
- ↑ Новитѣ настоятелства на македонскитѣ братства. Дойранското братство // Обзоръ. Год. I, Брой 46. 25 януарий 1936 г. с. 6.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 558 – 559.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2