Докузюк или Докуз Юк (на турски: Dokuzhüyük, Докузхююк) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

Докузюк
Dokuzhüyük
— село —
Турция
41.6383° с. ш. 27.0611° и. д.
Докузюк
Мармара
41.6383° с. ш. 27.0611° и. д.
Докузюк
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина134 m
Население824 души (2000)
Пощенски код39000
Телефонен код0288

География

редактиране

Селото се намира южно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

В 19 век Докузюк е българско село в Бабаескийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 88 български екзархийски семейства или 423 души.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Докузюк се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в селата Якезли и Архиянли.

Личности

редактиране
Родени в Докузюк
  •   Георги Кръскьов (1873 - ?), деец на ВМОРО от 1900 година, когато в Докузюк е основан революционен комитет от Гоце Делчев, войвода на смъртната дружина в селото в 1903 година, участник в Илинденско-Преображенското въстание в отряда на Яни Попов.[4][5]
  •   Симеон Димитров (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[5]
  •   Станко Стойков Георгиев – Правдата (1890 – 1944), комунистически деец, член на ОК на БКП Варна[6]
  •   Стерпо Димитров (1877 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[5]
  •   Христо Хаджиилиев (1861 – 1901), български революционер
Починали в Докузюк
  •   Петко Митев Бояджиев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Балканската война[7]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 38-39.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  5. а б в Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  6. Списък на убити партизани
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 68