Докьовци
Докьовци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
Докьовци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 12 души[1] (15 март 2024 г.) 0,993 души/km² |
Землище | 12,288 km² |
Надм. височина | 908 m |
Пощ. код | 2497 |
Тел. код | 07735 |
МПС код | РК |
ЕКАТТЕ | 21854 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Перник |
Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
География
редактиранеСело Докьовци (наричано от местните хора Декьовци) се намира в планински район. Територията на селото е разположена на площ от 12.288 km2 (НСИ). Районът се отличава с много разнообразен скален състав, релеф, характер на хидроклиматичните условия и специфичен растителен и животински свят. Махалите са Бойчиновци (част от която са и т.н. "Долинчани"), Русимовци (част от която са Китановци и Трендафиловци), Полеганци, Попаринци и Широки дол. В същинското село са Гьоринци, Краклинци, Карадаци, Айлазовци и Палоинци. Една част от семействата са имали къщи и на Рид.
Територията на село Докьовци попада в Севернокраищенската подобласт на Краището (или т.н. "Трънско Краище, в което са 10 села-Пенкьовци, Докьовци, Лева река, Видрар, Горочевци, Дълга лука, Горна Мелна, Долна Мелна, Шипковица и Къшле). На север от селото се простира котловината Знеполе, в която е разположен град Трън. На запад от Докьовци се издигат Кървав камик и Милевска планина. Селото се пресича от река Явор, която извира от село Горочевци. Реката има дъждовно-снежен режим с пролетен максимум и лятно-есенен минимум на оттока. Основните черти на съвременния релеф в района на Краището са се формирали през младия терциер и кватернера [2].
Климатът е умереноконтинентален, като нископланинският релеф на територията на селото оказва влияние върху климатичните условия. В този район (в станция Трън) е измерена най-ниската екстремална температура за страната (-38,3 градуса C) през 1947 година. Максимумът на валежите е през май-юни, а минимумът – през февруари. Преобладаващите ветрове са западни и северозападни.
Наличието на обширни пасища и ливади благоприятства развитието на животновъдството. Характерни са широколистните представители на дъб, бук, ясен и др.
История
редактиранеВ стари документи селото е записвано по следните начини: Дойкофча, Дукофча, Дойкьовча в 1576 г.[3][4][5]; село Доиковци в ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 72а, Опис III 179); Докьовци в 1878 г.[6]
При избухването на Балканската война един човек от Докьовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
През 1934 година в Докьовци е основана земеделска кооперация „Краище“. Към 1935 г. тя има 36 члена.[8]
Администрация
редактиранеВ административно отношение село Докьовци попада в границите на община Трън, област Перник. В тази част на Югозападния регион характерен проблем е обезлюдяването.
Религии
редактиранеРелигията е източноправославно християнство. Селото разполага с църквата „Св. Богородица“.
Културни и природни забележителности
редактиранеВ селото се издига вековен дъб, който е природна забележителност на Докьовци. Възрастта му според специалисти е изчислена на около 800 години, което го нарежда сред най-старите дървесни видове в България.
Редовни събития
редактиранеПоследната събота на месец август се провежда събор.
Личности
редактиранеЦенко и Иван Бареви-видни сътрудници на д-р Г.М.Димитров в емиграция 1945 – 1989 г.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Природна география на България“ – Румен Пенин
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.399
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.441
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.122,127
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 100.