Долгаец
Долгаец или книжовно Долгавец (на македонска литературна норма: Долгаец) е село в община Долнени на Северна Македония.
| Долгаец Долгаец | |
| — село — | |
 Панорама на Долгаец | |
  Долгаец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 655 m |
| Население | 70 души (2002) |
| Пощенски код | 7505 |
| Долгаец в Общомедия | |
География редактиране
Селоо е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица.
Етимология редактиране
Името произлиза от старобългарското 
– „дълго село“. Сравними са Вевчани и Белевехчево.[1]
История редактиране
На около 3 километра южно от селото и на 600 метра югозападно от пътя за селото Костинци се намира малка височина – Тумба, която има повърхност около 1,5 хектара. Под нея има неолитно селище – срещат се фрагменти от керамични съдове, оръдия от кремък и камък, како и парчета от строителни материали.
На около 2 километра южно от селото и 400 метра западно от пътя за Костинци в местността Мезница-Грамадище има остатъци от селище и некропол от римско време – намират се остатъци от основи, градени от дялан камък и варов хоросан, както и многобройни фрагменти от покривни керемиди. Открити са и гробове, градени от каменни плочи тип циста. Находките са в Прилепския музей.
На 2 километра северно от селото, в местността Манастирище има основи от средновековна църква, градена от дялан камен и варов хороса, както и фрагменти от покривни керемиди.
Селото е споменато в XIV век като Дьлга вьсь, а в XVII – XVIII век като Долгавец.[1]
Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1451 и изписана в 1454 – 1455 година.
В XIX век Долгаец е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Долгавец е посочено като село с 64 домакинства и 261 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долгаец е населявано от 680 жители българи християни и 10 цигани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долгаец е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Донгаец има 480 българи патриаршисти сърбомани.[5]
До 1912 година в Долгаец има седем чифлика. Пръв чифлик основава Хаджи Фейзо от Църнилище, който купува малко земя, а повечето я заграбва. След смъртта му, чифликът е поделен между неговите синове и внуци: Хаджи Юсуф, Усеин Балабак, Алил, Садула, Фаик, Хаджи Сулко и Алия. След Балканските война в 1912 – 1913 година, когато селото попада в Сърбия, жителите откупват земята.[6]
По време на Първата световна война Долгавецъ е включена в Костинската община и има 306 жители[7]
По време на Първата световна война Долгаец в 1915 година е окупирано от българската армия. Българските власти разстрелват и обесват 180 жители на селото.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долгаец като смесено българо-циганско село.[8]
През време на българското управление в Македония през Втората световна война, в село Дълговец на 12 декември 1943 година се учредява читалище „Св. Климент Охридски“ от местните селяни с председател Петре Поптрайков и секретар Андон Йосифов.[9]
Според преброяването от 2002 година Долгаец има 70 жители македонци.[10]
Личности редактиране
- Родени в Долгаец
Йован Долгач (1860 – 1915), сърбомански четнически войвода
Христо Поптрайков, игумен на Трескавец от 1862 година- Тома П. Павлев, убит през месец септември 1905 година от четата на сърбоманския войвода Глигор Соколов[11]
- Христо Гаврилов, кметски наместник на село Дълговец и село Рилево в периода между 1941 - 1944 година[12]
- Петър П. Трайков, член на читалището в Дълговец[12]
- Добри Попов, учител в село Дълговец[12]
- Ковил Т. Марков, прислужник в село Дълговец[12]
- Стоян Йорданов Стоянов, учител в село Дълговец[12]
Бележки редактиране
- ↑ а б Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 136.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72 – 73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
- ↑ а б Ф. Трифуноски, Јован. Битољско-прилепска котлина. Српска академија наука и уметности, 1998. с. 378 – 379. (на сръбски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ ЦДА – София, фонд 264К, опис 2, а.е. 6912
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007
- ↑ „Пелистерско ехо“, брой 92, 1943.
- ↑ а б в г д ДАРМ Ф.1095