Отваря главното меню

Долгаец или книжовно Долгавец (на македонска литературна норма: Долгаец) е село в община Долнени на Северна Македония.

Долгаец
Долгаец
— село —
Панорама на Долгаец
Панорама на Долгаец
North Macedonia relief location map.jpg
41.5353° с. ш. 21.3756° и. д.
Долгаец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 655 m
Население (2002) 70 души
Долгаец в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селоо е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица.

ЕтимологияРедактиране

Името произлиза от старобългарското Дльга вьсьдълго село. Сравними са Вевчани и Белевехчево.[1]

ИсторияРедактиране

На около 3 километра южно от селото и на 600 метра югозападно от пътя за селото Костинци се намира малка височина – Тумба, която има повърхност около 1,5 хектара. Под нея има неолитно селище – срещат се фрагменти от керамични съдове, оръдия от кремък и камък, како и парчета от строителни материали.

На около 2 километра южно от селото и 400 метра западно от пътя за Костинци в местността Мезница-Грамадище има остатъци от селище и некропол от римско време – намират се остатъци от основи, градени от дялан камък и варов хоросан, както и многобройни фрагменти от покривни керемиди. Открити са и гробове, градени от каменни плочи тип циста. Находките са в Прилепския музей.

На 2 километра северно от селото, в местността Манастирище има основи от средновековна църква, градена от дялан камен и варов хороса, както и фрагменти от покривни керемиди.

Селото е споменато в XIV век като Дьлга вьсь, а в XVII – XVIII век като Долгавец.[1]

Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1451 и изписана в 1454 – 1455 година.

В XIX век Долгаец е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Долгавец е посочено като село с 64 домакинства и 261 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Долгаец е населявано от 680 жители българи християни и 10 цигани.[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Донгаец има 480 българи патриаршисти сърбомани.[4]

До 1912 година в Долгаец има седем чифлика. Пръв чифлик основава Хаджи Фейзо от Църнилище, който купува малко земя, а повечето я заграбва. След смъртта му, чифликът е поделен между неговите синове и внуци: Хаджи Юсуф, Усеин Балабак, Алил, Садула, Фаик, Хаджи Сулко и Алия. След Балканските война в 1912 – 1913 година, когато селото попада в Сърбия, жителите откупват земята.[5]

По време на Първата световна война Долгаец в 1915 година е окупирано от българската армия. Българските власти разстрелват и обесват 180 жители на селото.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долгаец като смесено българо-циганско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Долгаец има 70 жители македонци.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Долгаец

БележкиРедактиране

  1. а б Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А – З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 136.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72 – 73.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  4. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.148 – 149.
  5. а б Ф. Трифуноски, Јован. Битољско-прилепска котлина. Српска академија наука и уметности, 1998. с. 378 – 379. (на сръбски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови