Долени
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Долени (дем Хрупища).
До̀лени е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
| Долени | |
|---|---|
 |
|
  Долени  Долени |
|
| Общи данни | |
| Население |
4 души[1] (15 юни 2020 г.) 0,393 души/km² |
| Землище | 10 178 km² |
| Надм. височина | 796 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 21909 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община – кмет |
Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
ГеографияРедактиране
Село Долени се намира в планински район.
ИсторияРедактиране
Църквата „Света Петка“ е от средата на XIX век.[2]
Според Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година селото е собственост на Рилския манастир.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Доляне (Doliané) е посочено като село с 35 домакинства и 120 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 200 жители, всички българи-християни.[4]
При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Долени
Динчо Мицев Сугарски – Доленски, член и куриер на ВМОРО[6]
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 281.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 - 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 37.
