Долени (дем Хрупища)

село Гърция, Западна Македония
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Долени.

До̀лени (на гръцки: Ζευγοστάσιο, Зевгостасио или Ζευγοστάσι, Зевгостаси, катаревуса: Ζευγοστάσιον, Зевгостасион, до 1927 година Δόλιανη, Доляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на област Западна Македония.

Долени
Ζευγοστάσιο
— село —
Изглед към селото от пътя за Мангила
Изглед към селото от пътя за Мангила
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 849 m
Население 6 души (2011 г.)
Долени в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 12 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), между ридовете Гадживица, Влашки път, Братилица и Жилище на планината Одре (Одрия).[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Долани с 36 християнски семейства.[3] Според местни легенди селото първоначално било по нагоре в планината, близо до църквата „Света Петка“, но е разрушено в смутните години при управлението на Али паша Янински и е възстановено от селяните на сегашното си място като по-добро.[2]

В края на XIX век Долени е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долени има 224 жители българи.[4]

В началото на XX век цялото население на Долени е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] Същата година турските власти не допускат учителия Сидер Адамов от Галища да отвори българско училище в селото.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долени има 280 българи екзархисти.[7]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Доляни като село с 300 жители гърци.[8]

Селото пострадва от Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, като е нападано от андартски чети.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Долени преди Балканската война има 40 български къщи.[10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Долени (Ντόλενη) има 40 семейства „православни българогласни гърци“, които от 1902 до 1906 година са в схизмата, но после се връщат към Патриаршията.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Долени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Долени е обозначено като българско селище.[13]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1914 година 6, а след 1919 година още 8 жители на Долени емигрира в България по официален път. В селото има 2 политически убийства.[14] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Доляни (Дољани) има 30 къщи славяни християни.[15] В 1927 година селото е прекръстено на Зевгостасион. Освен външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към големите градове в Гърция.[2] Жителите на селото работят предимно като мелничари. Гурбетчийството се вижда и от преброванията - в 1920 година има 69 мъже и 157 жени, в 1928 година 77 мъже и 130 жени, а в 1940 година 71 мъже и 116 жени.[2]

По време на Гражданската война Долени пострадва силно, като 20 души загиват, а много семейства бягат в градовете, а 7 души емигрират в социалистическите страни.[2] Десет деца от Долени са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[16]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 344[2] 226[2] 207[2] 187[2] 87[2] 81[2] 42[2] 47[2] 30[2] 26 6

„Успение Богородично“Редактиране

 
„Успение Богородично“ отвън
 
Външна фреска от „Успение Богородично“

В селото е разположена средновековната църква от XI век „Свето Успение Богородично“. Църквата е кръстокуполна, със запазени външни стенописи от XIV или XV век.

ЛичностиРедактиране

Родени в Долени
  •   Атанас Котулев (Атанасиос Котулас), гръцки андартски деец, четник[17]
  •   Васил Бабулев, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  •   Васил Сидов (1874 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Осма костурска дружина[18]
  •   Георги Бабулев, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  •   Георги Филипов, опълченец от Македоно-одринското опълчение, нестроева рота на Осма костурска дружина[19]
  •   Коста Василев, опълченец от Македоно-одринското опълчение, Четвърта рота на Осма костурска дружина[20]
  •   Паскал Паскалевски (1914 – 2003), писател, журналист и фолклорист в Югославия и Република Македония
  •   Яне Филипов, опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа нестроева рота на Осма костурска дружина[21]
Други

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 110. (на турски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  6. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zevgostasi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  10. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  11. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  13. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zevgostasi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zevgostasi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 610.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 743.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 745.