Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Долени.

До̀лени (на гръцки: Ζευγοστάσιο, Зевгостасио или Ζευγοστάσι, Зевгостаси, катаревуса: Ζευγοστάσιον, Зевгостасион, до 1927 Δόλιανη, Доляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на област Западна Македония. Населението му е 26 души (2001).

Долени
Ζευγοστάσιο
— село —
Изглед към селото от пътя за Мангила
Изглед към селото от пътя за Мангила
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 849 m
Население (2001) 26 души
Долени в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 12 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), между ридовете Гадживица, Влашки път, Братилица и Жилище на планината Одре (Одрия).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Долани с 36 християнски семейства.[2] Според местни легенди селото първоначално било по нагоре в планината, близо до църквата „Света Петка“, но е разрушено в смутните години при управлението на Али паша Янински и се преместна на сегашното си място.[3]

В края на XIX век Долени е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долени има 224 жители българи.[4]

В началото на XX век цялото население на Долени е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] Същата година турските власти не допускат учителия Сидер Адамов от Галища да отвори българско училище в селото[6]. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долени има 280 българи екзархисти.[7]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Доляни като село с 300 жители гърци.[8]

Селото пострадва от Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, като е нападано от андартски чети.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Долени преди Балканската война има 40 български къщи.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Долени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1914 година 6, а след 1919 година още 8 жители на Долени емигрира в България по официален път. В селото има 2 политически убийства.[12] В 1927 година селото е прекръстено на Зевгостасион. Освен външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към големите градове в Гърция.

По време на Гражданската война Долени пострадва силно, като 20 души загиват, а много семейства бягат в градовете, а 7 души емигрират в социалистическите страни.[13] Десет деца от Долени са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[14]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 344 жители
  • 1920 – 226 жители
  • 1928 – 207 жители
  • 1940 – 187 жители
  • 1951 – 87 жители
  • 1961 – 81 жители
  • 1971 – 42 жители
  • 1981 – 47 жители
  • 1991 – 30 жители

„Успение Богородично“Редактиране

 
„Успение Богородично“ отвън
 
Външна фреска от „Успение Богородично“

В селото е разположена средновековната църква от XI век „Свето Успение Богородично“. Църквата е кръстокуполна, със запазени външни стенописи от XIV или XV век.

ЛичностиРедактиране

Родени в Долени
  •   Атанас Котулев (Атанасиос Котулас), гръцки андартски деец, четник[15]
  •   Васил Бабулев, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  •   Васил Сидов (1874 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Осма костурска дружина[16]
  •   Георги Бабулев, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  •   Георги Филипов, опълченец от Македоно-одринското опълчение, нестроева рота на Осма костурска дружина[17]
  •   Коста Василев, опълченец от Македоно-одринското опълчение, Четвърта рота на Осма костурска дружина[18]
  •   Паскал Паскалевски (1914 – 2003), писател, журналист и фолклорист в Югославия и Северна Македония
  •   Яне Филипов, опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа нестроева рота на Осма костурска дружина[19]
Други

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δόλιανη -- Ζευγοστάσι
  2. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, р. 110.
  3. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  6. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zevgostasi.
  9. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.
  10. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zevgostasi.
  13. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zevgostasi.
  15. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 610.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 743.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 111.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 745.