Уикипедия

Долени (дем Хрупища)

село Гърция, Западна Македония
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Долени.

До̀лени (на гръцки: Ζευγοστάσιο, Зевгостасио или Ζευγοστάσι, Зевгостаси, катаревуса: Ζευγοστάσιον, Зевгостасион, до 1927 година Δόλιανη, Доляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на област Западна Македония.

Долени
Ζευγοστάσιο
— село —
Изглед към селото от пътя за Мангила
Изглед към селото от пътя за Мангила
Гърция
40.3833° с. ш. 21.1667° и. д.
Долени
Западна Македония
40.3833° с. ш. 21.1667° и. д.
Долени
Костурско
40.3833° с. ш. 21.1667° и. д.
Долени
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина849 m
Население4 души (2021 г.)
Долени в Общомедия

География редактиране

Селото се намира на 12 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), между ридовете Гадживица, Влашки път, Братилица и Жилище на планината Одре (Одрия).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Долани с 36 християнски семейства.[3] Според местни легенди селото първоначално било по нагоре в планината, близо до църквата „Света Петка“, но е разрушено в смутните години при управлението на Али паша Янински и е възстановено от селяните на сегашното си място като по-добро.[2]

В края на XIX век Долени е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долени има 224 жители българи.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долени е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 32 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на Долени е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Същата година турските власти не допускат учителия Сидер Адамов от Галища да отвори българско училище в селото.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долени има 280 българи екзархисти.[8]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Доляни като село с 300 жители гърци.[9]

Селото пострадва от Гръцката въоръжена пропаганда в Македония, като е нападано от андартски чети.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Долени преди Балканската война има 40 български къщи.[11]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Долени (Ντόλενη) има 40 семейства „православни българогласни гърци“, които от 1902 до 1906 година са в схизмата, но после се връщат към Патриаршията.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Долени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Долени е обозначено като българско селище.[14]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1914 година 6, а след 1919 година още 8 жители на Долени емигрира в България по официален път. В селото има 2 политически убийства.[15] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Доляни (Дољани) има 30 къщи славяни християни.[16] В 1927 година селото е прекръстено на Зевгостасион. Освен външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към големите градове в Гърция.[2] Жителите на селото работят предимно като мелничари. Гурбетчийството се вижда и от преброванията - в 1920 година има 69 мъже и 157 жени, в 1928 година 77 мъже и 130 жени, а в 1940 година 71 мъже и 116 жени.[2]

По време на Гражданската война Долени пострадва силно, като 20 души загиват, а много семейства бягат в градовете, а 7 души емигрират в социалистическите страни.[2] Десет деца от Долени са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[17]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 344[2] 226[2] 207[2] 187[2] 87[2] 81[2] 42[2] 47[2] 30[2] 26 6

„Успение Богородично“ редактиране

 
„Успение Богородично“ отвън
 
Външна фреска от „Успение Богородично“
  Основна статия: Успение Богородично (Долени)

В селото е разположена средновековната църква от XI век „Свето Успение Богородично“. Църквата е кръстокуполна, със запазени външни стенописи от XIV или XV век.

Личности редактиране

Родени в Долени
  •   Атанас Котулев (Атанасиос Котулас), гръцки андартски деец, четник[18]
  •   Васил Бабулев, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  •   Васил Сидов (1874 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Осма костурска дружина[19]
  •   Георги Бабулев, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища
  •   Георги Филипов, опълченец от Македоно-одринското опълчение, нестроева рота на Осма костурска дружина[20]
  •   Коста Василев, опълченец от Македоно-одринското опълчение, Четвърта рота на Осма костурска дружина[21]
  •   Паскал Паскалевски (1914 – 2003), писател, журналист и фолклорист в Югославия и Република Македония
  •   Яне Филипов, опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа нестроева рота на Осма костурска дружина[22]
Други

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 110. (на турски)
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  7. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  9. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zevgostasi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  11. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  12. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  14. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  15. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zevgostasi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  17. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zevgostasi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  18. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 610.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 743.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 745.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Долени_(дем_Хрупища)&oldid=12146286“.