Долна Козница

село в България

Долна Козница е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.

Долна Козница
Общи данни
Население36 души[1] (15 март 2024 г.)
3,74 души/km²
Землище9,671 km²
Надм. височина532 m
Пощ. код2658
Тел. код07915
МПС кодКН
ЕКАТТЕ22112
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Невестино
Димитър Стаменков
(независим политик; 2003)

География редактиране

Село Долна Козница се намира в планински район, в западните ниски хълмове на областта Разметаница, вляво от шосето Кюстендил – Дупница, на около 10 км от село Невестино. Селото е съставено от 8 махали: Младеновска, Тимевска, Мечкарска, Воинска, Радовска, Ридарска, Долна и Еремийска. Купно селище, само махала Еремийска е отдалечена на около 1 км.

Население редактиране

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009 2022
Население 166 386 420 480 520 536 473 284 162 121 94 39

История редактиране

Античност редактиране

Районът е населяван в Античността, за което свидетелстват археологически находки. Сред тях е най-ранната открита в българските земи шпора – от IV в. пр. Хр.[2]

Османски период редактиране

Селото е записано в османски данъчен регистър от 1576 г. като Долне Козниче. Съществува легенда, че някога е имало само едно село с име Козница, което по-късно се разделило на две и за да ги различават, нарекли едното Долна Козница, а другото – Горна Козница. Друго предание разказва, че преди идването на турците селото било в днешната местност Селището. За да се укрият от набезите на турците се заселили на днешното място.

След Освобождението редактиране

През 1893 г. селото има 4183 декара землище, от които 2062 дка ниви, 1805 дка гори, 204 дка естествени ливади, 94 дка лозя и др. и се отглеждат 1641 овце, 132 кози, 108 говеда и 40 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърлнопроизводство) и животновъдството.

През 1891 г. е открито училище, а през 1920 г. с доброволен труд е построена училищна сграда. През 1921 г. е основано читалище „Съзнание“. Има данни за активни миграционни процеси от 40-те години на ХХ век.

През социализма редактиране

През 1957 г. се създава ТКЗС „Прогрес“, което от 1961 г. е към ДЗС – Панчарево, а от 1971 г. е включено в състава на АПК „Струма“ – Невестино. Селото е електрифицирано през 1958 г. и водоснабдено през 1957 и 1969 – 71 г. Главната улица е асфалтирана през 1976, създаден е залесителен пояс край шосето Кюстендил – Дупница (1962 – 65), открит е здравен пункт, построена е сграда за кметство с магазин и сладкарница (1982).

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Георги Атанасов, ШПОРИ ОТ КЪСНОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА, ОТКРИТИ В ШУМЕНСКИЯ РЕГИОН; ИЗВ. НА ИСТ.МУЗЕЙ-ШУМЕН, Книга XIII, стр. 27

Религии редактиране

Село Долна Козница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Културни и природни забележителности редактиране

  • В землището на селото е разкопана тракийска надгробна могила от ранноелинистическата епоха. Находките са публикувани в книга от археоложката Лидия Стайкова.
  • Параклис в местността „Кръсто“, изграден през 2006 г.
  • Козница хан, за който ценни сведения е оставил френският учен Ами Буе (1836 – 1838) в книгата си „Сборник маршрути от Европейска Турция“.

Редовни събития редактиране

Литература редактиране

  • Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 195..
  • Стайкова, Лидия. Тракийска надгробна могила при Долна Козница (Могилно погребение от ранноелинистическата епоха). С., 1998.
  • Танев, Стоян. Невестино. С., 2004.
  • Танев, Стоян. Долна Козница. Кюстендил, 2011.

Външни препратки редактиране