Долна Нушка
Долна Ну̀шка (на гръцки: Δαφνούδι, Дафнуди, катаревуса: Δαφνούδιον, Дафнудион, до 1927 година Κάτω Νούσκα, Като Нуска[1]) е село в Гърция, дем Довища, област Централна Македония.
| Долна Нушка Δαφνούδι | |
| — село — | |
  Долна Нушка  Долна Нушка  Долна Нушка | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Довища |
| Надм. височина | 208 m |
| Население | 1182 души (2001) |
| Пощенски код | 62050 |
| Телефонен код | 2321 |
География
редактиранеСелото е разположено източно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио).
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името е по личното име Нушко, Нушка, умалително от Нушо, Нуша със с вместо ш на гръцка почва.[2]
Средновековие
редактиранеНа 2,5 km североизточно от Долна Нушка е античната и средновековна крепост Калята.[3]
В Османската империя
редактиране
Жителите на Нушка (Горна и Долна) са късни преселници от село Драгуш, чиито развалини са край Хорвища.[4]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година селото е отбелязано под името Нуска-и-зир с 25 джизие ханета (домакинства).[5]
Гръцка статистика от 1866 година показва Нуска (Νούσκα) като село със 175 турци и 275 българи православни.[6]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Нуска (Kato-Nouska) живеят 300 гърци.[7]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нуска (Nouska) е посочено два пъти - веднъж като село в Сярска каза с 42 домакинства и 110 жители гърци и втори път като село в Зъхненска каза със 154 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 318 българи.[8] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Долня-Нуска като село с 80 български и 30 турски къщи.[9]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Нуска, село на пределите между Сярската и Зъхненската каза. На 1/2 час от него е Горна Нуска, която принадлежи на Сярската каза. 60 къщи българе, между които има няколко турски.[10] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Долня Нуска брои 380 българи-християни, 100 турци мюсюлмани и 120 турци християни.[11] Според Йордан Н. Иванов тези данни са най-точни, но гагаузите са повече – приблизително колкото българите.[12]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нуска (Nouska) има 115 жители гърци.[13]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 36 бежански семейства и 153 души.[14] В 1926 година селото е прекръстено на Дафнуди, но новото име влиза официално в регистрите в 1927 година.[1][15]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Коса[16] | Κόσσα Λάκκος | Хорторема | Χορτόρεμα[17] | сминишка река ЮИ от Долна Нушка[16] |
| Арапча[16][18] | Άράψα | Арапица | Άραπίτσα[17] | възвишение на З от Долна Нушка (183,7 m)[16] |
| Чавдар тепе[3] | Παλντάρ Τεπέ | Дрепану | Δρέπανου[17] | възвишение в Сминица на СИ от Долна Нушка[16] |
| Нушка[16] | Κούσκα | Дафни | Δάφνη[17] | възвишение в Сминица на СИ от Долна Нушка[16] |
| Дравуща[16][18] | Δραβούστα | Дросерон Рема | Δροσερόν Ρέμα[17] | сминишка река ЮИ от Долна Нушка[16] |
Личности
редактиране- Родени в Долна Нушка
Атанасиос Великис (1933 - 2009), гръцки лекар и политик- Василис Тольос (1960 - 2018), гръцки дипломат
Бележки
редактиране- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 165.
- ↑ а б Κάστρο Δαφνουδίου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 3 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 102.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124 и 146.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ а б Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.