Златолист (област Благоевград)
Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За селото в Родопите вижте Златолист (област Кърджали).
Златолѝст е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
| Златолист | |
|---|---|
 Изглед от Златолист |
|
  Златолист  Златолист |
|
| Общи данни | |
| Население | 10 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 12 625 km² |
| Надм. височина | 376 m |
| Пощ. код | 2830 |
| Тел. код | 07438 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 31139 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община - кмет |
Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
| Златолист в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Златолист се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина на 32 км югоизточно от град Сандански. До Златолист се стига през село Катунци, което е отдалечено на 7 километра южно от него. Пътят на някои места не е асфалтиран. От Мелник до селото е изградена екопътека, която продължава до Роженския манастир. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Почвите са предимно ерозирани излужени канелени горски. През селото тече малката рекичка Кавакли дере. Северно от Златолист се намират Мелнишките земни пирамиди.[1]
На името на селото е именуван хълм Златолист (на английски: Zlatolist Hill), разположен на полуостров Тринити, Антарктида.
ИсторияРедактиране
Село Златолист възниква като чифлик, който е прераства в село. До 1951 година името на селото е Долна Сушица.[2] Новото име Златолист е във връзка с поминъка на селото, а именно тютюнопроизводство.
В землището на Златолист са регистрирани археологически останки от времето на античността и средновековието. В местността Свети Никола (на около 1 километър северозападно от селото) са запазени руини от средновековна църква.[1][3]
Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1611 - 1617 година, 1623 - 1625 година и 1650 и 1660 година.[1] През XVII век - XIX век селото е свързано с железодобивната индустрия в областта Мървашко. Жителите му се занимават с кираджийство и превозват руда, обработено и необработено желязо (некови).[4] През ΧΙΧ век е чисто българско село и се числи към Мелнишката каза на Османската империя. В 1857 година е построена църквата „Свети Георги“, а в 1887 година - „Света Петка“.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долна Сушица (Dolne-souchitsa) е посочено като село с 42 домакинства с 150 жители българи.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Суха Сушица, село на И от Мелник 1 час път. Сградено по хълмове на едно дере. Мнозина в това село си минуват с обръчи за бъчви и каци, които продават в Мелник. Стават и овощия. Църква „Св. Георги“, гръцка. 40 къщи българе.[6] | “ |
Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долня Сущица е населявано от 440 жители, всички българи християни.[8]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Екзархията. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото (Dolna-Souchitza) има 520 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с 1 учител и 17 ученика.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Долна и Горна Сушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Културни и природни забележителностиРедактиране
Главната забележителност на селото е черквата „Свети Георги“. Храмът е построен в 1857 година и представлява едноабсидна трикорабна псевдобазилика, дълбоко вкопана в земята. Храмът е изписан през 1876 година от Теофил Минов от село Каракьой, Драмско.[11] Тъй като по това време Теофил е на 11 години, съществуват предположения, че автор е по-големият му брат Марко Минов, докато не се изключва възможността Теофил да участва в изписването. Също така има хипотези, че в изписването взима и участие и зографът Милош Яковлев.[12] В средата му, под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел - емблема на Цариградската патриаршия. Има поверие, че когато се стъпи върху нея, има здравословно излъчване. През 90-те години на XX век храмът е реставриран, а около него е оформен манастирски комплекс.
В тази черква в началото на миналия век е живяла пророчицата Преподобна Стойна. Тя е монахиня, която пророкувала и помагала на хората. Сочена е като предшественичка на по-известната ясновидка Ванга. В женското отделение е запазена килията, в която е живяла Преподобна Стойна. В двора на черквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата.[11]
Златолист е известен и с винарските си изби. Известен е и със студената вода от старата чешма с пиринчените чучури.
Редовни събитияРедактиране
- Ежегодно на 6 май – Гергьовден се провежда събор с курбан.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Златолист
Стоян Граматик (около 1810 – около 1900), български просветен деец
- Починали в Златолист
- Преподобна Стойна (1883 – 1933), българска ясновидка
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 358.
- ↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
- ↑ Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието: IX - XVIII век. София, 2002. с. 105.
- ↑ Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 54.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 25.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр. 1
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 192-193
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 405 - 406.
- ↑ Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052-05(497.7)