Долни Криводол
- Вижте пояснителната страница за други значения на Криводол.
Долни Криводол (на сръбски: Доњи Криводол или Donji Krivodol) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 г. населението му е 19 души, докато през 1991 г. е било 32 души. В селото живеят предимно българи.
| Долни Криводол Доњи Криводол/Donji Krivodol | |
  Долни Криводол | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 827 m |
| Население | 11 души (2011) |
История
редактиранеСпоред предания основател на селото е дядо Малкоч, който се преселил от село Ропот, откъдето бил изгонен заедно със семейството си. Установил се в западната част на днешното село, на десния бряг на река Височица. По-късно се заселили и други семейства от различни села. Няколко семейства дошли от Басара, Пиротско, родът Кладинци - от село Кладйе, Стануловци - от Бърля, Гмитринци от Годеч.[1]
В регистър от средата на XVI век се споменава, че село Криводол бюзюрг има 33 домакинства, трима неженени жители и четири вдовици, а приходът от него възлиза на 4120 акчета.[2]
По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. От 1879 до 1920 година селото е в границите на България. През 1881 година Долни Криводол, което е център на община в Царибродска околия, има 262 жители.[3]
От ноември 1920 година до април 1941 година и след 1944 година Долни Криводол е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
На 4 август 1930 година свещеникът в селото Апостол Попиванов (1876-1930) е застрелян заради изява на българската си принадлежност.[4]
Население
редактиране- 1881 - 262 жители
- 1948 - 216 жители
- 1953 - 205 жители
- 1963 - 134 жители[1]
- 1971 - 119 жители
- 1981 - 51 жители
Редовни събития
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б Чирич, Йован. Долни Криводол, в. „Братство“, г. ХІІ, бр. 433, 13 февруари 1970, с. 7.
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 149.
- ↑ Списък на населените места (по преброяваньето на 1 януарий 1881 г.), София 1885, с. 108., архив на оригинала от 15 август 2016, https://web.archive.org/web/20160815214256/http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000010&page=115, посетен на 30 март 2018
- ↑ Апостолов, Апостол. В сенките на предедите. Родът на поп Апостол, Бургас, 2013, с. 50-53.
- ↑ Тодоров, Момчил, Николов, Богдан, Пешев, Васил и Георги Тошев. Каменица, София 1998, с. 99.