Уикипедия

Долни чифлик (община)

община в България

Община Долни чифлик се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

Община Долни чифлик
Общи данни
ОбластВарна
Площ485.15 km²
Население19 666 души
Адм. центърДолни чифлик
Брой селища17
Сайтdolni-chiflik.acstre.com
Управление
КметКрасимира Анастасова
(ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет21 съветници
Община Долни чифлик в Общомедия
Топографска карта на община Долни чифлик.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в югоизточната част на област Варна и обхваща част от централната част на Българското Черноморско крайбрежие. С площта си от 489,093 km2 заема 2-ро място сред 12-те общините на областта, което съставлява 12,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат редактиране

Територията на общината е характерна с разнообразния си полупланински ландшафт който се спуска от височина 550 m (връх Дедеева чука), разположен на северозапад от село Голица, на билото на Камчийска планина (част от Източна Стара планина), през многобройните речни и морски тераси, разлива се по широката до 5 km Долнокамчийска долина и завършва с пясъчните дюни по най-дългата (над 10 km) плажна ивица по Българското Черноморско крайбрежие.

Цялата територия на общината се отнася към Черноморския водосборен басейн. През цялата северна част на общината, от запад на изток преминава почти цялото течение (48 km, с малко изключение в Община Аврен) на река Камчия. От юг, отдясно в нея се вливат реките Дебелец, Сарпдере, Чаирдере и други по-малки, водещи началото си от Камчийска планина. В югоизточната част преминава цялото течение на Фъндъклийска река, а в най-южната част, в землищата на селата Голица и Бърдарево – горното течение на река Двойница. На територията на общината има изградени няколко по-големи („Рудник“, „Долни чифлик“, „Торсуна“) и множество по-малки язовира, водите на които се използват предимно за напояване на земеделските земи в Долнокамчийската долина

Климатът е умерено-континентален с изразено черноморско влияние; средната годишна температура е 12 °C. Зимата е сравнително мека, пролетта прохладна, лятото – сухо, слънчево и топло, есента – топла и продължителна. За продължителен период от време (над 115 дни) от средата на юни до края на септември климатът е изключително благоприятен за балнео- и рекреационни процедури и таласотерапия.

Природни забележителности редактиране

На територията на общината са регистрирани 20 защитени територии с обща площ 1 800 ха, 3 резервата и 2 защитени местности.

  • Биосферният резерват „Камчия“ е обявен за обект под закрилата на ЮНЕСКО. Обхваща площ от 842 ха. Територията му включва вековните лонгозни гори в долното течение на Камчия, в землището на село Старо Оряхово и е създаден да охранява най-представителната гора от този вид на Европейския континент. Уникалните климатични и почвени условия създават изключително богатство от дървесни и растителни видове сред които се открояват вековните полски брястове, остролистият ясен, летният дъб, полският клен и др., някои от които достигат височина 35 – 40 m;
  • Резерватите „Вълчи преход“ – разположен северно от село Голица (44 ха) и „Киров дол“, разположен северозападно от село Солник (51 ха), опазват типичните за района смесени гори от бук, дъб, габър и цер с тяхната богата фауна.
  • Ловното стопанство „Шерба“ е разположено по северните склонове на Камчийска планина, между селата Гроздьово и Голица, сред типичните за този край широколистни гори. Известно с богатите си популации от елени, сърни, диви свине и муфлони, то привлича почитатели на ловния туризъм от много страни.
  • Защитената местност „Камчийски пясъци“ е част от най-дългия плаж по Българското Черноморско крайбрежие, който се простира от устието на река Камчия до село Шкорпиловци, където пясъците са формирали уникални дюнни системи с височина до 18 – 19 m, покрити със специфична рядко срещана растителност.

Населени места редактиране

 
Изглед към село Шкорпиловци през 2007 г.

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Булаир 134 12,050 Белибе, Белва, Белова, Аккьой Нова Шипка 187 12,293 Кесап, Азизие
Бърдарево 37 9,341 Ески Суджулу Ново Оряхово 179 14,149 Йени Дервиш
Венелин 732 16,060 Саръ Хъдър Пчелник 1382 19,660 Кованлък, Куванлък Дервиши
Голица 433 48,822 Суджуллу Рудник 326 19,678 Арнавутлар, Арнавуд Куюларъ
Горен чифлик 1101 42,228 Горни чифлик, Юкаръ Чифтлик Солник 197 34,518 Джафер
Гроздьово 2007 140,349 Гьочери кьой, Яссъ гечид, Яссъ гечуд Кьопрюсю, Кьопрю кьой, Раковец Старо Оряхово 2038 39,465 Ески Дервиш, Хан Дервиши, Дервиш-и Юван, Камчъ Сую
Детелина 578 - Дервиш Мюслюм, Свети Иван,
в з-щето на с. Старо Оряхово		 Шкорпиловци 662 10,956 Фъндъклъ, Фъндъклъ искелеси
Долни чифлик 5503 38,842 Долен чифлик, Камчия, Георги Трайков, Ашааъ Чифтлик, Кюрк Чифтлик Юнец 95 17,220 Дана гьоз
Кривини 75 13,516 Гебеш ОБЩО 15666 489,093 1 населено място без землище

Административно-териториални промени редактиране

  • Височайши доклад № 9439/обн. 31.12.1882 г. – преименува с. Кесар на с. Нова Шипка;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Бърдарево за с. Бърдарево;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Белибе (Бяла река) на с. Булаир;

– преименува с. Саръдър на с. Венелин;
– преименува с. Гебеш на с. Кривини;
– преименува с. Кованлък на с. Пчелник;
– преименува с. Кюпрю кьой на с. Раковец;
– преименува с. Арнаутлар на с. Рудник;
– преименува с. Дервиш Мюслюм на с. Свети Иван;
– преименува с. Фъндъклии на с. Шкорпиловци;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Джафер на с. Солник;
– преименува с. Дана гьоз на с. Юнец;
  • Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Раковец на с. Гроздьово;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Долни чифлик за с.гр.т. Долни чифлик;
  • Указ № 892/обн. 07.07.1965 г. – преименува с. Свети Иван на с. Детелина;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Горни чифлик на с. Горен чифлик;
– преименува с.гр.т. Долни чифлик на с.гр.т. Долен чифлик;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – преименува с.гр.т. Долен чифлик на с.гр.т. Камчия и го признава за гр. Камчия;
  • Указ № 101/обн. 21 януари 1975 г. – преименува гр. Камчия на гр. Георги Трайков;
  • Указ № 9/обн. 11 януари 1991 г. – възстановява старото име на гр. Георги Трайков на гр. Долни чифлик;
– преименува община Георги Трайков на община Долни чифлик.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място		 Численост Населено
място		 Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили		 Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят		 Не
отговорили
Общо 19 360 11 127 3298 400 250 240 4045 100.00 57.47 17.03 2.06 1.29 1.23 20.89
Долни чифлик 6644 4213 592 56 140 209 1434 Долни чифлик 63.41 8.91 0.84 2.10 3.14 21.58
Старо Оряхово 2600 1202 26 7 63 8 1294 Старо Оряхово 46.23 1.00 0.26 2.42 0.30 49.76
Гроздьово 2427 1047 1020 227 9 9 115 Гроздьово 43.13 42.02 9.35 0.37 0.37 4.73
Пчелник 1678 1035 431 20 187 Пчелник 61.68 25.68 1.19 11.14
Горен чифлик 1527 785 234 9 495 Горен чифлик 51.40 15.32 0.58 32.41
Венелин 908 236 357 10 299 Венелин 25.99 39.31 1.10 32.92
Шкорпиловци 737 463 72 56 141 Шкорпиловци 62.82 9.76 7.59 19.13
Детелина 726 321 405 0 0 0 0 Детелина 44.21 55.78 0.00 0.00 0.00 0.00
Голица 577 573 0 0 1 Голица 99.30 0.00 0.00 0.17
Рудник 497 432 11 13 39 Рудник 86.92 2.21 2.61 7.84
Нова Шипка 258 216 7 17 0 0 18 Нова Шипка 83.72 2.71 6.58 0.00 0.00 6.97
Солник 222 206 0 0 15 Солник 92.79 0.00 0.00 6.75
Ново Оряхово 199 192 0 5 1 Ново Оряхово 96.48 0.00 2.51 0.50
Булаир 142 4 138 0 0 0 0 Булаир 2.81 97.18 0.00 0.00 0.00 0.00
Кривини 95 94 0 0 0 0 1 Кривини 98.94 0.00 0.00 0.00 0.00 1.05
Бърдарево 71 70 0 0 0 0 1 Бърдарево 98.59 0.00 0.00 0.00 0.00 1.40
Юнец 52 38 5 0 4 Юнец 73.07 9.61 0.00 7.69

Вероизповедания редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 19 360 100,00
Православие 7398 38,21
Католицизъм 55 0,28
Протестантство 32 0,16
Ислям 1674 8,64
Друго 28 0,14
Нямат 820 4,23
Не се самоопределят 1072 5,30
Непоказано 8281 42,77

Политика редактиране

Общински съвет редактиране

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 64,27 % 63,13 % 58,43 % 76,51 %
Общ брой места 21 21 21 17
ГЕРБ 5 5 8
Българска социалистическа партия 6 5 3 5
Движение за права и свободи 5 5 5 3
Българска социалдемокрация 3
АРД 2
Общество за Нова България 3
Земеделски народен съюз 2
Коалиция „ГОРД – Гражданско обединение за развитие на Долни чифлик“ 2
Движение „Експерти за регионите“ 2 1
Коалиция „Обединение за експертно местно управление“
(Движение „Социалдемократи“, Съюз на демократичните сили,
ВМРО – Българско национално движение)		 3
Асен Димитров Асенов – Независим 1
Съюз на демократичните сили 2
Национално движение „Симеон Втори“ 2
Родолюбие 2000 2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 2
Национално движение за права и свободи 1
Коалиция „БКП и КПБ“ (Българска комунистическа партия на Владимир Спасов и
Комунистическа партия на България)		 1

Туризъм редактиране

С благоприятния си климат, девствената природа и безбрежни плажове общината разполага с изключително богати и неусвоени ресурси за развитие на туризма – от традиционния морски, ваканционен и балнеотуризъм, до все по-търсените алтернативни форми на селски, познавателен, ловен и екотуризъм.

Гостите на общината могат да посетят многобройните защитени местности и резервати, за да наблюдават и фотографират различни видове птици, редки растителни и животински видове, да преживеят вълнуващи мигове със своето хоби на лов във вековните гори на Шерба и Лонгоза или риболов в разливите на Камчия и по морското крайбрежие.

Транспорт редактиране

В най-северозападната част на общината, през землището на село Нова Шипка преминава участък от 6,1 km от трасето на жп линията Синдел – Комунари. Южно от река Камчия и успоредно на нея, преминава и участък от 17 km от трасето на жп линията Юнак – Старо Оряхово.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 51,9 km:

Топографски карти редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 септември 2018. (на английски)
  3. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
  4. ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 20 септември 2018.
  5. ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Долни чифлик“ // results.cik.bg. Посетен на 20 септември 2018.
  6. ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Долни чифлик“ // results.cik.bg. Посетен на 20 септември 2018.
  7. ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Долни чифлик“ // results.cik.bg. Посетен на 20 септември 2018.

Външни препратки редактиране

Литература редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Долни_чифлик_(община)&oldid=12090084“.