Долнопасарелски манастир
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
Долнопасарелският манастир „Св. св. Петър и Павел“ е православен манастир в България.[1]
| Долнопасарелски манастир „Свети апостоли Петър и Павел“ | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Долни Пасарел |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Софийско |
| Изграждане | XIX век |
| Статут | недействащ |
| Долнопасарелски манастир „Свети апостоли Петър и Павел“ в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Намира се югоизточно от село Долни Пасарел на около 5 километра по стария път за град Самоков в красива местност на десния бряг на река Искър под връх Калето.[1]
История редактиране
Вероятно възниква първоначално като параклис през XV век, а впоследствие се развива като малък манастир. През XIX век е построена запазената до днес църква украсена с великолепни стенописи от самоковски и дебърски майстори.[1]
Архитектура редактиране
Манастирската църква датира от втората половина на XIX век. Тя е малка, еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с размери 7 x 15 метра. Построена е от камък покрит с варосан кирпич.[1]
Стенописи редактиране
Първоначално в църквата работи самоковския художник Христо Илиев. Негово дело са стенописите в апсидното пространство от 1878 година, изобразяващи Богородица Ширшая небес и четиримата църковни отци литургисти.
През 1880 година свода и останалата част от църквата са изцяло покрити с прекрасни стенописи дело на братята Михаил и Христо Благоеви от село Тресонче, Дебърско. Над входната врата на църквата в нишата имало запазен отчасти надпис, който казва „из рука... Ристо Благоеви из Дебър от село Тресанче“.[2] Втори надпис над вратата отвън дава датата 15 юни 1880 година.[3]
Тяхната живопис поразява с яркостта и свежестта на колорита и експресивността на рисунъка.[3] На западната стена е и портретът на ктитора игумен Васил Иванов от Сопот, в почти цял ръст, монашеско облекло, коленичил с ръце скръстени на гърдите и наведена глава. В ръката си тя държи разгърнат свитък с текст „Тебе молимся Владичицу сохрани манастиръ и народъ“.[3] Позата на ктитора е уникална за българската религиозна живопис. Върху източната стена са представени светците Стефан и Роман Сладкопеец. Над тях от двете страни на олтара е сцената Благовещение, а най-горе в люнета е изобразен Св. Дух. Върху зенита на свода в четири кръгли медальона са поместени образите на Бог Саваот, Христос Вседържател, Новозаветна тройца и Йоан Кръстител. Върху стените е поместен регистъра на светците в цял ръст, а над тях върху раменете са свода са изобразени сцени от живота на Христос. Силно впечатление прави сцената Рождество Христово. Сцената Успение Богородично е на обичайното за нея място върху западната стена на църквата над входа.[1]
- Стенописи от Долнопасарелския манастир, 1880 г.
-
Влизане в Йерусалим -
Свети Йоан Предтеча -
Света Троица -
Апостоли -
Праведни Исус Навин -
Свети Меркурий и Свети Мина
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д За манастира // Долнопасарелски манастир. Архивиран от оригинала на 2014-11-11. Посетен на 31 март 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 198.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 199.