До̀лно Вла̀си[1] (на гръцки: Εσώβαλτα, Есовалта, до 1926 година Έσω Βλάχ, Есо Влах[2]) е село в Република Гърция, дем Пела, област Централна Македония с 989 жители (2001).

Долно Власи
Εσώβαλτα
— село —
Гърция
40.7073° с. ш. 22.2639° и. д.
Долно Власи
Централна Македония
40.7073° с. ш. 22.2639° и. д.
Долно Власи
Воденско
40.7073° с. ш. 22.2639° и. д.
Долно Власи
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 6 m
Население 989 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в източната част на Солунското поле, на 5 километра северозападно от Пласничево (Крия Вриси) и на 20 километра югозападно от град Енидже Вардар (Яница).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Долно Власи е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Власи (Kato Vlassi), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Власи Горно и Долно живеят 330 българи и 40 цигани.[4] Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Власи (Dolno-Vlassi) има 160 българи патриаршисти гъркомани.[5]

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Власи е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година през Балканската война Долно Власи е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Есовалта.

ЛичностиРедактиране

Родени в Долно Власи

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  6. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387 и 835.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.