Долно Власи
Долно Власи (на гръцки: Εξώβαλτα, Ексовалта, до 1926 година Έξω Βλάχ, Ексо Влах[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Пела, област Централна Македония.[2]
| Долно Власи Εξώβαλτα | |
| — село — | |
  Долно Власи  Долно Власи  Долно Власи | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
География
редактиранеСелото се намирало в източната част на Солунското поле, на 5 km северозападно от Пласничево (Крия Вриси) и на 20 km югозападно от град Енидже Вардар (Яница), между Врежот и Кадиново.[2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Долно Власи е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Власи Горно и Долно живеят 330 българи и 40 цигани.[3] Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Власи (Dolno-Vlassi) има 160 българи патриаршисти гъркомани.[4]
На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
| „ | На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[5] На 14.02. атакувах село Власи, в резултат на което 3 убити български селяни и един комита.[6] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Власи е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
редактиранеВ 1912 година през Балканската война Долно Власи е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Големо Власе (или Дишари Вулах, в превод Външно Власи) има 15 къщи славяни християни.[8]
В 1926 година името на селото е сменено на Ексовалта. В 1920 година има само 5 жители, от които 4 мъже, а в 1928 година отново 5 жители, от които 4 бежанци. Селото е заличено и землището му е присъединено към това на Врежот.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 188[9] | 5[9] | 5[9] |
Личности
редактиране- Родени в Долно Власи
Кольо Кръстев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Власи, Първа отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО[10]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
- ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 93.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387 и 835.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28, 30. (на сръбски)
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 68. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.