Долно Добреноец или книжовно Долно Добреновец (изписване преди 1945 Добрѣновецъ, на македонска литературна норма: Долно Добреноец; на албански: Dobrenoeci i Poshtëm) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

Долно Добреноец
Долно Добреноец
— село —
Църквата „Света Варвара“
Църквата „Света Варвара“
41.4989° с. ш. 20.8972° и. д.
Долно Добреноец
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорна Копачка
Надм. височина1005 m
Население44 души (2002)
Пощенски код6261
Долно Добреноец в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Горна Копачка.

В XIX век Долно Добреноец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Добреновец (Горно и Долно) е посочено като село с 32 домакинства със 139 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Добреноец (Горно и Долно) живеят 500 българи-християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добреноец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[3]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добреноец (Горно и Долно) има 488 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Добреноец (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Добреновец (Горно и Долно) като българско село.[6]

В 2000 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява основите на църквата „Света Варвара“.[7]

Според преброяването от 2002 година Долно Добреноец има 44 жители македонци.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007