Долно Добреноец
Долно Добреноец или книжовно Долно Добреновец (изписване преди 1945 Добрѣновецъ, на македонска литературна норма: Долно Добреноец; на албански: Dobrenoeci i Poshtëm) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
| Долно Добреноец Долно Добреноец | |
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Света Варвара“ | |
  Долно Добреноец | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 1005 m |
| Население | 44 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Долно Добреноец в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Горна Копачка.
ИсторияРедактиране
В XIX век Долно Добреноец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Добреновец (Горно и Долно) е посочено като село с 32 домакинства със 139 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Добреноец (Горно и Долно) живеят 500 българи-християни.[2]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добреноец (Горно и Долно) има 488 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Добреноец (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Добреновец (Горно и Долно) като българско село.[5]
В 2000 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява основите на църквата „Света Варвара“.[6]
Според преброяването от 2002 година Долно Добреноец има 44 жители македонци.[7]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
БележкиРедактиране
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-22