Долно Дряново

село в община Гърмен, обл. Благоевград

До̀лно Дря̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

Долно Дряново
България
41.5871° с. ш. 23.8977° и. д.
Долно Дряново
Област Благоевград
41.5871° с. ш. 23.8977° и. д.
Долно Дряново
Общи данни
Население1242 души[1] (15 март 2024 г.)
92 души/km²
Землище13 497 km²
Надм. височина702 m
Пощ. код2944
Тел. код07531
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ22616
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)
Кметство
   кмет
Ерхан Шериф (ГЕРБ-СДС)
Адрес кметство
Долно Дряново
Долно Дряново в Общомедия

География

редактиране
 
Изглед към Долно Дряново.

Село Долно Дряново се намира в полупланински район при средна надморска височина 810 м. Разположено е от двете страни на пътя Гоце Делчев - Сатовча - Доспат. То попада в историко-географската област Чеч.

Край селото е открито селище, съществувало от 5000 години пр.н.е. и тракийско светилище в местността „Градището“ от периода VI-II век пр.н.е.[2]

Селото помни своите корени от преди 350-400 години, създадено от три малки махали, отстоящи на 1-3 км от сегашното положение на селото.

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Долно Дряново (Диренова-и бюзюрг, на османски турски: دـيــرنــوﻩﺀ بــزرﻙ[3]) е посочено като село, в което живеят 28 немюсюлмански семейства.[4]

През XIX век Долно Дряново е мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долно Дряново (Dolné-drianovo) е посочено като село с 60 домакинства и 150 жители помаци.[5]

През 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Долно Дряново, 1/2 час на ЮИ от Горно Дряново. Планинско място; същият поминък; има дърводелци. 40 къщи помаци.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Долно Дряново е българо-мохамеданско селище. В него живеят 337 българи-мохамедани[7] в 70 къщи.[8]. Според Стефан Веркович към края на XIX век Долно Дряново има мюсюлманско мъжко население 196 души, което живее в 60 къщи.[9]

Вследствие на Балканските войни, от 480 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 298.[10]

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]

Численост
Общо 1216
Българи 403
Турци 414
Цигани -
Други 143
Не се самоопределят -
Неотговорили 255
 
Училището, Старата и Новата джамия в Долно Дряново

Населението изповядва исляма и е изцяло мюсюлманско. В селото има две джамии - Старата е на над 500 години и е реставрирана през 2008 година, а другата е построена през 1998 година и в е една от най-големите джамии в Чеча и региона въобще.[2]

Културни и природни забележителности

редактиране
 
Скала с формата на глава - част от праисторическото и антично тракийско светилище край Долно Дряново.

В землището на селото бе открито древно светилище, условно датирано около V-IV век преди новата ера. Светилището се намира на около 2 км източно от селото отдясно на пътя за Сатовча. На територията на светилището се намират три огромни скални човекоподобни глави, както и голям брой каменни изваяния на земноводни – риби, змии, костенурки и др. Всички обекти са добре ориентирани по една от осите изток-запад или север-юг.

Личности

редактиране

Редовни събития

редактиране

Всяка година в средата на месец април в село Долно Дряново се провежда празник на общината.

  1. www.grao.bg
  2. а б Никополис ад Нестум. Други забележителности // 2008. Архивиран от оригинала на 2010-09-26. Посетен на 24 януари 2009.
  3. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 63.
  4. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 129-130.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 10.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  8. Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  9. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  10. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 106.
  11. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  12. Авдиков, Али (съставител). Горчиви разкази. Благоевград, Фондация за регионално развитие „Родопи – XXI век“, 2003. с. 27.