Уикипедия

Долно Кърчища

Вижте пояснителната страница за други значения на Кърчища.

Долно Кърчища (на албански: Kërçisht i Poshtëm или Kërçishti i Poshtëm) е село в Република Албания, община Дебър, административна област Дебър.

Долно Кърчища
Kërçisht i Poshtëm
— село —
41.5861° с. ш. 20.5061° и. д.
Долно Кърчища
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаДебър
Географска областПоле
Надм. височина932 m
Население872[1] души (2007)

География редактиране

Селото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Според османско преброяване от 1467 година в Долна Керчищ има 13 домакинства.[1]

В XIX век Долно Кърчища е смесено българо-торбешко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Долно Кърчища (Dolno Kartchichta) е посочено като село с 80 домакинства със 76 жители българи и 140 жители помаци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Долно Корчища живеят 200 души българи мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Кърчища е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 58 къщи.[4]

По данни на Българската екзархия в края на XIX век в Кърчища (Горно и Долно) има 45 православни къщи с 245 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кърчища (Kirtchichta) има 328 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

В началото на XX век селото страда силно от зулумите на албанската фамилия Демовци, начело с Шакир Дема. Демовци се заселват в Кърчища около 1870 година, като със сила завземат имота на Закир ефенди, който бяга в Скопие, и на черковно място в центъра на селото построяват кула, като започват да тероризират местното население.[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кърчища има 34 български екзархийски къщи.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 40 души от Кърчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Албания редактиране

След войната в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.

През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Долно Кърчища е регистрирано като село с 314 албански жители, всички мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[9]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Долно Кърчища е отбелязано като вече напълно албанизирано село с 60 мюсюлмански къщи.[10]

В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Те констатират, че за разлика от Голо бърдо, в община Макелари няма славяноговорещи мюсюлмани.[11]

До 2015 година селото е част от община Макелари.

Личности редактиране

Родени в Кърчища
  •   Аврам Попов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен[12]
  •   Алекса Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, майстор, ІІ клас, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“[13]
  •   Ангел Петков (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, столар, 3 рота на 1 дебърска дружина, починал от болест на 10 август 1913 година[14]
  •   Андон (Доне) Василев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[15]
  •   Арсо Тасев (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[16]
  •   Атанас Вълчев (Танче, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[17]
  •   Вельо Петков (Велю) Мерджанов (1892 – 30 януари 1943), македоно-одрински опълченец, ученик, 3 рота на 1 дебърска дружина[18][19]
  •   Георги К. Хаджиевски (Гьорче Хаджиовски, Хаджиов, 1873 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[20]
  •   Георги Милошев (Георче Милошов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[21]
  •   Григор Йосифов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал[22]
  •   Григор Ф. Попов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[23]
  •   Димитър Георгиев (Митре, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[24]
  •   Евтим Спасов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен, носител на кръст „За храброст“ IV степен[25]
  •   Зафир Илиев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[26]
  •   Иван Исаков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[27]
  •   Иван Калев (Калчев, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[28]
  •   Илия Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, майстор, 5 рота на 1 дебърска дружина[29]
  •   Кирил Цветков (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[30]
  •   Кочо Ангелов, македоно-одрински опълченец, зидар, основно образование, 3 рота на 1 дебърска дружина[31]
  •   Кръсте Филипов (Кърсте, Кръсто, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, дърводелец, 3 рота на 1 дебърска дружина[32]
  •   Кузман П. Хаджиовски (Хаджиевски, 1868 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, жител на Русе, Нестроева рота на 9 велешка дружина[33]
  •   Лазар Божинов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен, носител на кръст „За храброст“ IV степен[34]
  •   Мирче Алексов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, дюлгер, грамотен, 1 дебърска дружина[35]
  •   Михаил Велев (Михал Велов, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[36]
  •   Нестор Лазаров Блажев (1888 – 1955), македоно-одрински опълченец, предприемач, 5 рота на 1 дебърска дружина, Инженерно-техническа част,[37] починал в София[38]
  •   Пандил Кръстев (Пандо Кръстов, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[39]
  •   Петко Мерджанов (1891 – 1959), български общественик, касиер на Дебърското благотворително братство.[40]
  •   Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[41]
  •   Симеон Кузманов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 1 дебърска дружина[42]
  •   Слави А. Марков (Славе, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, суваджия, 1 рота на 10 прилепска дружина[43]
  •   Спиро Йосифов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[44]
  •   Спиро Карамфилов (Каранфилов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, студент, Нестроева рота на 6 охридска дружина, щаб на 1 дебърска дружина, 1 рота на 9 велешка дружина[45]
  •   Спиро Михайлов Македонски (1855 – 1944), български иконописец, баща на Стефан Македонски[46]
  •   Стоян Давидов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина[47]
  •   Стоян Мирчев, македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, ранен[48]
  •   Страшимир Филипов (Страше, 1888 – 1962), македоно-одрински опълченец, столар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен,[49] починал в София[50]
  •   Таси Хаджийски (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, кръчмар, 3 рота на 7 кумановска дружина[20]
  •   Теофил Зафиров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[51]
  •   Тодор Божинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[52]
  •   Търпе Ив. Радевски (Ирадевски, 1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, 3 рота на 1 дебърска дружина, Интендантска рота[53]
  •   Христо Вълчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, дюлгер, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[54]
  •   Щерьо Михайлов Цигудески (1856 – 1911), български революционер, опълченец, роден в Горно или Долно Кърчища

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Strategic Plan // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170 – 171.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  6. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр. 2, 4; брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  7. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  9. ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: ... Kërçishti i P. 314 A, 314 M. (на немски)
  10. ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  11. ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 252. Anders als in den Dörfern Gollobordas sind in diesem Gebiet keine Spuren von slavophonen Muslimen zu finden... noch die ausführlichen Befragungen unserer Informanten sowie anderer Bewohner des Gebietes haben irgendwelche Hinweise auf weitere Orte mit slavophonen Einwohnern in diesem Bereich ergeben. (на немски)
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 579.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 547.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 108.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 692.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 132.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 548.
  19. ↑ Вельо Петковъ Мерджановъ // Дебърски гласъ (5). 15 мартъ 1943. с. 1.
  20. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 750 и 752.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 439.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 327.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 152.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 626.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 311.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 320.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 332.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 285.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 788.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 744.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 752.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 118.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 87.
  38. ↑ Парцел 29 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 388 – 389.
  40. ↑ Парцел 62 // София помни. Посетен на 7 май 2018.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 296.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 392.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 429.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 329.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339.
  46. ↑ За семейството // www.stiopata-makedonski.com/. Архивиран от оригинала на 2019-02-09. Посетен на 6 март 2016.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 195.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 444.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 745.
  50. ↑ Парцел 11 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 266.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
  53. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 590.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Долно_Кърчища&oldid=12188580“.