Долно Лисиче (на македонска литературна норма: Долно Лисиче) е село в Община Аеродрум на Северна Македония.

Долно Лисиче
Долно Лисиче
— село —
Поглед на дял от селото.
Поглед на дял от селото.
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаАеродрум
Географска областСкопско поле
Надм. височина221 m
Население2440 души (2002)
Пощенски код1050
МПС кодSK
Долно Лисиче в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в източната част на Скопската котловина на десния бряг на Вардар на няколко километра южно от вливането на Маркова река.

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Долно Лисиче е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Долно Лесиче живеят 260 българи християни.[1]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Лисиче има 216 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Долно и Горно Лисиче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долна Лисица (Dl. Lisica) като село с неясен етнически състав.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 2440 жители.[5]

 
Църквата „Света Троица“.
Националност Всичко
македонци 2378
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 47
бошняци 0
други 14

ЛичностиРедактиране

Родени в Долно Лисиче
  •   Радко Кръстев (? - 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска, родом от Горно или Долно Лисиче[6]
  •   Тоде Цветков (1879 - 1906), български революционер от ВМОРО

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-10-08 
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.