Дом
Домът е жилище, място на постоянно или дълготрайно обитание на семейството или индивида, където човек би искал да се чувства уютно, сигурно и спокойно. Емоционално обяснено домът е там, където те обичат.[1] Философски и културно определено, домът е съвкупност от образи, които дават на човека основания или илюзии за стабилност.[2]
В продължение на хилядолетия, от древността до края на 19 век – началото на 20 век, огнището е средище и символ на семейния живот. Така в съзнанието на човека, огнището се превръща в архетип на дома, а изразът „семейно огнище“ – в синоним и символ на дом.[3]
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Иванова, Мила. Домът е там, където. // Аз, жената, 23 януари 2016. Посетен на 24.03.2016. Архив на оригинала от 2016-04-06 в Wayback Machine.
- ↑ Гастон, Башлар. Поетика на пространството. Есета. София, Народна култура, 1988. с. 53.
- ↑ Желева-Мартинс, Д., „Огнището – архетип на дома“ – В: „Български фолклор“, БАН, Институт по Фолклор, 1995, брой 1-2, с.89-101